— И тогава кой ще се грижи за ларите и олтарите им?
— Градският претор и едилите.
— Те и така си имат достатъчно задължения!
— Съгласен съм, татенце. Опитах се да го кажа на братовчед си, но той не ще и да чуе.
— Не можеш ли ти да ни помогнеш, Цезаре? Кажи честно!
— Ще гласувам против проекта и ще се опитам да убеди възможно най-много хора да сторят като мен. Колкото и странно да изглежда, сред добрите люде има мнозина, които са против закона — колегиите на кръстопътя са стара традиция, затова тяхното събаряне нарушава римските нрави. Катон вече се е разкрещял в този смисъл, но с него или без него законът ще мине.
— Тогава ще трябва да затворим врати.
— Е, не е необходимо — усмихна се Цезар.
— Знаех си аз, че няма да ме изоставиш! Какво ще правим?
— Със сигурност ти ще изгубиш официалното си положение, но това само ще ти наложи някои финансови разходи и ограничения. Предлагам да си отвориш кръчма и да станеш неин съдържател.
— Не мога, Цезаре. Старият Росций ще се оплаче на градския претор — купували сме си вино от него още от както бях момче.
— Тогава ще предложиш на Росций кръчмата на концесия. Ако вие затворите, татенце, и той ще изгуби огромни пари.
— Дали всички колегии ще могат да сторят същото?
— Имаш предвид другите колегии в Рим?
— Да.
— Не виждам защо да не могат. И все пак благодарение на определени дейности, които няма да назовавам, вие представлявате богата колегия. Консулите са убедени, че ако колегиите бъдат принудени да плащат наеми, ще затворят врати. И ти ще трябва да плащаш на майка ми, татенце. Тя е делова жена, няма да те остави. Може би на теб ще ти направим отстъпка, но какво ще правят другите? — Цезар вдигна рамене. — Съмнявам се, че изконсумираното вино ще компенсира разходите.
Луций Декумий сбърчи вежди и дълбоко се замисли.
— Консулите знаят ли от какво живеем, а, Цезаре?
— Ако аз не съм им казал, а аз не съм, не виждам кой друг би могъл.
— Тогава няма проблем! — успокои се Луций Декумий. — Ние сме в охранителния занаят — потри той доволно ръце. — А пък никой не може да ни забрани да се грижим за кръстовището. Няма да оставим ларите да се разбунтуват, ами… Ще свикам събрание на пазителите — ще се справим, паунчето ми!
— Това е целта, татенце!
Луций Декумий си излезе ухилен до уши.
През есента над Апенините се изляха много дъждове и Тибър излезе от бреговете си по протежение на триста километра. От векове в Рим не си спомняха подобно бедствие. Само седемте хълма се виждаха над водата: Форум Романум, Велабрум, Големият цирк, Форумите Боарий и Холиторий, цялата Вия Сакра до Сервиевите стени и манифактурите на Вик Фабриции се изгубиха в реката. Канализацията изхвърли цялото си съдържание по улиците, сградите с по-неустойчиви основи се срутиха, рядко населените височини на Квиринала, Виминала и Авентина се превърнаха в бежански лагери; възникнаха епидемии от заразни болести. За голямо удивление оцеля античният Дървен мост, може би защото беше най-надолу по течението, докато Фабрициевият мост между Фламиниевия цирк и остров Тибър беше отнесен. И понеже тази година изборите вече бяха минали, най-сериозният представител на фамилията Луций Фабриций тържествено обеща, че на другата година ще се кандидатира за народен трибун. Грижата за мостовете и важните пътища в Рим се полагаше на народните трибуни, а Фабриций нямаше да позволи на друг да построи наново това, което той смяташе за семейна собственост! Мостът се казваше Фабрициев и такъв щеше да остане.
А съвсем скоро след това Цезар получи писмо от Гней Помпей Велики, завоевателя на Изтока.
Ех, Цезаре, какъв поход! Справих се с двамата царе и всичко изглежда наред. Не мога да разбера защо Лукул толкова време се е бавил. Какво да ти кажа, той дори не е могъл да подчини войската си, докато аз приех абсолютно всеки негов войник в моите легиони и не мога да се оплача от тях. Между другото, имаш много поздрави от Марк Силий. Добър човек.
Понт е много странна страна. Сега разбирам защо Митридат винаги е използвал в армията си наемници или хора от северните провинции. Някои от жителите на Понт са толкова изостанали, че все още живеят по дърветата. Освен това варят някакво питие от дървесни клони, нищо че не разбирам как могат да го пият и да останат живи. Мои войници вървели из горите в Източен Понт и се натъкнали на делви с подобна течност, забравени на земята. Нали познаваш войниците! Обърнали делвите, повеселили се и накрая всички се отровиха!