Плячката е невероятна. Естествено превзех една след друга всички онези непристъпни крепости, които той бил издигнал в Малка Армения и Източен Понт. Не ми беше трудно. О, ти може би не знаеш кого разбирам под „него“. Митридат. Ами което си е истина, богатствата, които този човек е успял да измъкне от народите си, биха напълнили и седемдесетте крепости до тавана. Ще са нужни години да изнесем всичко това в Рим. Наел съм цяла армия от счетоводители да описват намереното. Изпитвам усещането, че намереното ще удвои съдържанието на хазната, а оттам нататък ще увеличи двойно приходите от данъци.
Принудих Митридат да ми даде сражение при едно градче, което впоследствие нарекох Никопол — вече си бяха кръстил един Помпейопол, — и той се представи доста зле. Избяга в Синория, където задигнал шест хиляди таланта злато и хукнал надолу по Ефрат да настигне Тигран. Но и Тигран не бил в цветущо положение! Фраат Партски нахлул в Армения, докато аз съм гонел Митридат от Мала Азия, и обсадил Артаксата. Тигран успял да отблъсне нападението и партите се прибрали в страната си. Но войната обезсилила Тигран. Не разполагаше с никакви резерви да ме посрещне. Затова се мъчеше да сключи мир и не позволяваше Митридат да стъпи на арменска земя. Митридат замина на север по посока на Кимерия. Обаче не е знаел, че от известно време аз поддържам връзка с неговия син Махарес, когото Митридат лично бил назначил за сатрап на Кимерия.
Както и да е, оставих Армения на Тигран, но отсега нататък ще плаща данък на Рим, а всички земи на запад от Ефрат завладях, включително царство Софена и царство Кордуена. Накарах Тигран да ми възстанови шестте хиляди таланта, които Митридат беше задигнал, и поисках по двеста и четирийсет сестерции възнаграждение за всеки мой войник.
Сигурно се питаш дали се притеснявам от действията на Митридат. Отговорът е не. Митридат отдавна е прехвърлил шейсетте, Цезаре, вече му е минало времето. Аз възприех старата тактика на Фабий. Ще оставя старото момче на воля, нека само се измори. Освен това спечелих Махарес на своя страна. И така, докато Митридат бягаше, аз тръгнах на поход. За което вината е единствено на Варон. Много държеше да намокри крака в Каспийско море, така че и аз си казах: защо не? И продължихме на североизток.
Малко плячка, затова пък много змии, гнусни паяци и огромни скорпиони. Интересно как войниците ми могат, без да трепнат, да се изправят срещу всякакви врагове, но като видят някоя гадина, пищят като жени. Дори ми пратиха делегация да се връщаме назад, и то на броени километри от бреговете на морето. И аз дадох заповед да се връщаме. Налагаше се, защото и аз пищя, като видя голям паяк. Пищи и Варон, колкото и да му се иска да нагази из каспийските води.
Може би си научил, че Митридат е мъртъв, но нека ти разкажи как точно се е случило. Отишъл човекът до Пантикапей на Кимерийския Боспор и започнал да събира нова армия. Сетил се да вземе със себе си повечето си дъщери и ги използвал като примамка да привлича към себе си скитските царе и князе, склонни да му станат зетьове.
Трябва да оцениш колко упорито е старото момче, Цезаре. Знаеш ли какви са му били истинските намерения? Да събере четвърт милион войници и да ги поведе на поход срещу Рим и Италия. По суша! Щял да заобиколи Евксинския понт от север, да мине през земите на роксоланите по устието на Дунава, след това да продължи нагоре по течението на реката, да подбере със себе си всички племена, които срещне — даки, беси, дардани, знам ли и аз какви… Доколкото разбрах, владетелят на даките Буребиста проявявал голям интерес към предложението. След това щели да прекосят реките Драв и Сав, да прехвърлят Карнските Алпи и да нахлуят в Италия!
О, забравих да ти кажа, че когато пристигнал в Пантикапей, той принудил Махарес да се самоубие. Жажда за кръвта на своите собствени роднини, това е нещо, което никога не мога да разбера у източните царе. Докато се занимавал с новата си армия, Фанагория (градът на отсрещната страна на Боспора) се вдигнала на бунт. Водач на бунта бил друг син на Митридат, Фарнацес. Аз и на него му бях писал. Естествено Митридат потушил въстанието, но допуснал голяма грешка. Помилвал Фарнацес. Фарнацес му се отплатил, като събрал край себе си нова банда метежници и щурмувал стените на Пантикапей. Това било краят и Митридат го усетил. Затова избил колкото дъщери му били останали, заедно със съпругите, конкубинките, че дори и със синовете си, някои от които били невръстни деца, и погълнал огромна доза отрова. Но не подействала, защото той толкова успешно се е предпазвал от отрови, че организмът му бил придобил имунитет. Най-накрая работата свършили галите от личната му охрана. Пронизали стареца с меч в гърдите. Аз после го погребах в Синоп.