Аврелия си пое тежко дъх и положи ръцете си на масата.
— Цезаре — започна тя, — догодина ще се кандидатираш за претор. А аз предвиждам един доста сериозен проблем.
— Адресът ми — сети се той.
Тя кисело му се усмихна.
— Поне си досетлив.
— Това да не е прелюдия към някоя разправия за пари?
— Не, не е. Или май е по-правилно да кажа: надявам се, че не е. През годините успях да поспестя нещо, а бих могла да заложа инсулата за някой сериозен заем. Като съберем спестяванията и заема, мога да ти дам, колкото да си купиш къща на Палатина или в Карина.
Цезар прехапа устни.
— Много щедро от твоя страна, майко, но както не мога да приема пари от приятелите си, така няма да ги приема и от теб. Нали ме разбираш?
Изглеждаше невероятно, че Аврелия е на шейсет и една. По лицето й не забелязваше нито една бръчица, може би защото леко беше напълняла.
— Знаех, че така ще отговориш — невъзмутимо отвърна Аврелия. След което подхвърли уж между другото: — Чувам, че върховният понтифекс Метел Пий е заболял.
Това като че ли го изненада.
— Кой ти каза?
— Най-напред Клодия. Според съпруга й Целер цялото семейство било отчаяно. Емилия Лепида го потвърди. Метел Сципион бил много потиснат от състоянието на баща си. Откакто жена му почина, не се чувствал добре.
— Вярно е, че старият не се е появявал отдавна в сената — съгласи се Цезар.
— Няма и да се появи. Като ти казвам, че е заболял, имам предвид, че умира.
— И?
— Когато умре, колегията на понтифексите ще трябва да привлече нов върховен понтифекс. — Големите очи на Аврелия блестяха от вълнение. — Ако те назначат за върховен понтифекс, Цезаре, ще можеш с един удар да разрешиш няколко проблема наведнъж. Най-вече ще докажеш пред кредиторите си, че консулството няма да ти се изплъзне. А това ще означава, че кредиторите ти ще се съгласят да отложат падежите за след края на преторския ти мандат. Имам предвид, че ако случайно ти се падне да управляваш Сардиния или Африка, няма да успееш да възстановиш загубите си. А ако наистина стане така, кредиторите ще се изнервят.
— Много добре си пресметнала нещата, майко.
Аврелия продължи:
— На второ място службата на върховен понтифекс ще ти осигури превъзходно жилище за сметка на държавата. Освен това ще станеш понтифекс цял живот, затова и държавният дом ще си остане твой. Той се намира на самия Форум, голям е, удобен… Та затова — допълни майка му — вече започнах да подготвям съпругите на колегите ти понтифекси.
Цезар въздъхна.
— Планът е великолепен, майко, но не можем да го изпълним. При условие, че в колегията членуват хора като Катул и Вация Исаврик — да не говорим за останалите, — шансовете ми се нищожни. Най-малкото, защото е прието човек да стане върховен понтифекс, след като вече е бил консул, а не обратното. И второ, защото в колегията са най-заклетите консерватори в сената. Те не ме обичат.
— Нищо не ми струва да опитам — настоя Аврелия.
В този момент обаче Цезар се сети какво може да се направи. Той отметна глава назад и гръмко се засмя.
— Да, майко, точно така! Залавяй се за работа! Знам как ще стане. Ох, каква буря се задава!
— И какво точно знаеш?
— Всъщност дойдох да поговорим за Тит Лабиен, който е, сигурен съм, че знаеш, тазгодишният човек на Помпей в колегията на трибуните. Трябваше да помисля на глас пред някого. А ти си толкова умна, че като подхвърля някоя мисъл, тя много добре отскача от теб.