Присъствието на двете стари дами предполагаше, че около Помпея кръжат и младите Децим Брут и Попликола. За Децим Брут нямаше какво толкова да се каже, освен че е млад, животът му се струва скучен, притежава изобретателност и е готов да върши обикновени безобразия, като да се налива с вино, да ляга с различни жени и да харчи пари на комар. Но за младия Попликола се знаеше, че е прелъстил мащеха си и че се е опитал да убие баща си, цензора, заради което беше съден и обречен на бедност и липса на политическо бъдеще. Никога нямаше да бъде допуснат до сената, но откакто Публий Клодий се ожени за Фулвия и съответно се докопа до бездънната каца с мед, младият Попликола започна отново да се появява сред богаташките среди.
Най-накрая Цезар беше забелязан от Клодия. Тя надигна глава, изпъчи гърди и многозначително му се усмихна.
— Цезаре, какво божествено удоволствие да те видим! — възкликна.
— Усещането е същото, естествено — отвърна той.
— Няма ли да влезеш? — подкани го Клодия и потупа кушетката до себе си.
— Много бих се радвал, но за жалост се канех да излизам.
„Явно — размишляваше Цезар, докато се измъкваше от дома си — ще имам доста проблеми.“
Лабиен беше повикан веднага, но преди това Цезар трябваше да се срещне със Сервилия, която навярно вече го чакаше в апартамента му.
Сервилия наистина го чакаше, но беше разумна жена и никога не би му държала сметка защо закъснява. Освен това знаеше, че той няма да се извини.
Известно време двамата нищо не си казаха. Започнаха да се целуват, след това с въздишки се излегнаха на кревата, освобождавайки се от дрехите и грижите едновременно. Сервилия беше толкова възхитителна, толкова умна и изобретателна. А той беше съвършен, гостоприемен, непогрешим и властен дори когато проявяваше внимание. Напълно доволни един от друг, Цезар и Сервилия бяха изгубили представа за времето и ако се съдеше по водния часовник, възвърнаха си го доста късно.
Цезар не желаеше да споменава за Лабиен; но Помпея беше интересна тема и той я подхвана още докато се прегръщаха.
— Жена ми си е намерила доста странни приятелки.
Сервилия не бе забравила влудяващите месеци на безпомощна ревност, затова се радваше всеки път, когато Цезар кажеше нещо лошо за жена си. Вярно, че още при първата им среща след раждането Сервилия разбра колко нещастен е бракът му; и все пак съперницата беше пищна красавица, а и имаше шанса да живее заедно с Цезар; никоя жена на възрастта на Сервилия не можеше да бъде спокойна, ако врагът е с близо двайсет години по-млад.
— Какви странни приятелки? — попита Сервилия.
— Клодиите и Фулвия.
— Това можеше да се очаква. Да не забравяме в какви среди се движи брат й Помпей.
— Да, но днес в клетката с животните влязоха още два екземпляра.
— Кои?
— Семпрония Тудитан и Пала.
— А така! — Сервилия се надигна и Цезар сякаш усети да го обливат със студена вода. Тя свъси вежди, замисли се и накрая добави: — И това не би трябвало толкова да ме учудва.
— Не и мен, като знам що за приятели има Публий Клодий.
— Не, нямах предвид общите познати. Знаеш, предполагам, че сестра ми Сервилила се разведе с Друз Нерон заради изневяра.
— Чух нещо такова.
— Това, което не знаеш, е, че смята да се жени за Лукул.
Този път и Цезар се надигна.
— От трън, та на глог! Този човек провежда върху себе си всякакви експерименти с вещества, въздействащи върху възприятията. Правил го е от години. Доколкото знам, един от освободените му роби има задължение единствено да му осигурява сънотворни или възбуждащи вещества — цветчета, гъби, отвари от листа, плодове, корени, всичко.