Цицерон за миг забрави колко се страхува от жена си и свъси вежди, все едно разговаряше с някой сенатор.
— Значи платформата на Катилина се опира на всеобщото опрощаване на дълговете. Това ли искаш да ми кажеш?
— Не, това го казва Фулвия.
— Веднага трябва да я видя! — стана той от мястото си.
— Остави на мен, аз ще я повикам — спря го Теренция.
Което, разбира се, означаваше, че Цицерон няма да може да разговаря с Фулвия Нобилиор насаме. Теренция щеше да слухти за всяка дума… и да следи за всеки поглед.
Проблемът беше в това, че Фулвия не посмя да каже нещо повече от това, което вече беше съобщила на Теренция. Само дето преповтори историята по доста емоционален и не особено подреден начин. Курий бил затънал в дългове, залагал много на комар, постоянно се наливал; не се откъсвал от компанията на Катилина, Луций Касий и техните приятелчета, а всеки път, когато се завърнел от пиянските им сборища, обещавал на любовницата си разкош и благополучие.
— Защо ми казваш всичко това, Фулвия? — попита Цицерон, който беше не по-малко смутен и объркан от нея. Така и не виждаше причина жената така да се изплаши. Да се премахват дълговете беше лоша вест, но чак пък толкова…
— Ти си консулът! — изхленчи Фулвия и отново се затресе от плач. — Трябваше да кажа на някого!
— Работата е там, Фулвия, че не можеш да ми дадеш нито едно доказателство за това, че Катилина иска да отмени дълговете. Трябва ми нещо на хартия или сигурен свидетел! А ти просто ми разправяш една история… Как да се явя в Сената без сериозни доказателства?
— Но това е нещо лошо, нали? — попита гостенката и избърса сълзите си.
— Да, много лошо, и ти постъпи много правилно, като дойде при мен. И все пак са ми нужни доказателства — настоя Цицерон.
— Единственото, което мога да ти предоставя, са няколко имена.
— Кажи ми ги.
— Има двама души, които навремето са били центуриони при Сула — Гай Манлий и Публий Фурий. Двамата притежават земи в Етрурия. Започнали са да обясняват на хората, че ако дойдат в Рим да гласуват на изборите за Катилина и Касий, ще бъдат премахнати всички дългове.
— И как можем да свържем двамата бивши центуриони на Сула с Катилина и Касий!
— Не знам!
Цицерон въздъхна и се изправи.
— Е, Фулвия, искрено ти благодаря, че дойде при мен. Опитай се да научиш повече какво се готви и в момента, в който събереш сериозни доказателства, че по време на изборите на Марсово поле вони на риба от пазара, ела да ми ги съобщиш. — Той си позволи да й се усмихне. — Поддържай връзка с жена ми, тя всичко споделя с мен.
Теренция изпрати гостенката, а Цицерон се замисли. Не че можеше да се наслади дълго на самотата: Теренция веднага се върна при него.
— Какво мислиш? — попита тя.
— Ще ми се да знам какво да мисля.
— Ще ти кажа какво мисля аз! — Теренция се приведе към него, за да я чуе по-добре. От всичко на света най-много обичаше да дава съвети на мъжа си. — Мисля, че Катилина подготвя революция.
— Революция?
— Точно така, революция.
— Теренция, все пак има голяма разлика между това да обещаваш какво ли не преди изборите и това да готвиш революция! — възрази Цицерон.
— Не, няма голяма разлика. Как би могло двама законно избрани консули да предприемат подобна революционна стъпка като премахването на дълговете? Много добре знаеш, че това са приказки на хора, които искат да променят всичко в държавата. Като Сатурнин и Серторий. Подобни промени водят след себе си диктатори и началници на конницата. Как могат двама законно избрани консули да предприемат подобна стъпка? Дори да представят законопроект пред народното събрание, все ще се намери поне един народен трибун, който да наложи вето още на първо четене. Мислиш, че онези, които искат премахването на дълговете, не го знаят? Много добре го разбират! Всеки, който дръзне да гласува за хора с подобни обещания, все едно на челото си е изписал, че е революционер.