— Луций Сергий Катилина — подкани го Цицерон от подиума, — ще ти бъда крайно признателен, ако се изправиш.
Първоначално Цицерон смяташе да обвини и Луций Касий, но след това реши, че е по-добре да съсредоточи вниманието си върху Катилина. Той изглеждаше твърде притеснен и объркан. Такъв красив мъж! Висок, добре сложен, истински патрицианец. Как ги ненавиждаше само Цицерон — него и Цезарите! Какво толкова намираха на почтения му род, защо продължаваха да гледат на него като на някакъв зловреден придатък към римското тяло?
— Изправих се, Марк Тулий Цицерон — отвърна му любезно Катилина.
— Луций Сергий, познаваш ли хора на име Гай Манлий и Публий Фурий?
— Имам клиенти с тези имена.
— Знаеш ли къде са те в момента?
— Надявам се, че са в Рим! По това време се очакваше да бъдат на Марсово поле и да гласуват за мен. Но вместо това най-вероятно са отседнали в някоя кръчма.
— А знаеш ли къде са били напоследък?
Катилина учудено повдигна черните си вежди:
— Марк Тулий, аз не задължавам клиентите си да ми съобщават къде и кога отиват! Знам, че ти си човек със скромно положение, но толкова малко ли клиенти имаш, че не ти е познат протоколът за отношенията между патрон и клиент?
Цицерон пламна.
— Ще бъде ли изненада за теб да научиш, че Манлий и Фурий са били забелязвани наскоро във Фезула, Волатера, Клузий, Сатурния, Ларин и Венузия?
Катилина примигна.
— Как може да ме изненада, Марк Тулий? Те притежават земи в Етрурия, а Фурия има собственост и в Апулия.
— Ще те изненада ли да научиш, че Манлий и Фурий са говорели пред всички хора с по-високо положение във въпросните градове, че ти и твоят партньор при изборите Луций Касий планирате, в случай че станете консули, закон, който да анулира всички дългове?
При тези думи Катилина избухна в буен смях. Когато се успокои, изгледа Цицерон, сякаш имаше пред себе си луд човек.
— Е, това наистина ме изненадва!
При самото споменаване на думите „анулиране на дълговете“ сенаторите се разшумяха. Разбира се, сред присъстващите имаше хора, които се нуждаеха от подобна радикална мярка — особено напоследък, когато лихварите ставаха все по-неспокойни. Сред тези хора беше дори новият върховен понтифекс Цезар. Но малцина биха били достатъчно глупави да не съзрат ужасяващите икономически последици от едно премахване на дълговете. Въпреки че постоянно не им достигаха пари в брой, сенаторите бяха крайно консервативни спрямо всякакви промени, особено що се отнасяше до преразпределяне на пари. На всеки сенатор с финансови затруднения се падаха поне трима, които щяха да изгубят много повече, отколкото биха спечелили от една подобна мярка. Такива хора бяха Крас, Лукул и отсъстващият Помпей. Затова нищо чудно, че и Крас, и Цезар бяха наострили уши.
— Проведох кратко разследване в Етрурия и Апулия, Луций Сергий — продължи Цицерон, — и с голяма болка на сърце трябва да призная, че вярвам на тези слухове. Вярвам, че ти имаш намерение да анулираш всички дългове.
Катилина отново отговори със смях. От очите му потекоха сълзи и той се хвана за корема. Луций Касий, който седеше недалеч от него, се беше изчервил от гняв и възмущение.
— Глупости! — извика Катилина, докато бършеше сълзите си с ръба на тогата. — Това са глупости!
— Ще се закълнеш ли, че това са наистина глупости? — попита Цицерон.
— Не, няма да се закълна! — тросна се той и изпъчи гърди. — Аз, патрицият Сергий, няма да полагам клетва заради необоснованите и злобни обвинения на някакъв си пришълец от Арпин! Ти за кого се мислиш, Цицероне?
— За първия консул на римския Сенат и народ — обясни с достойнство той. — Ако си спомняш, аз съм човекът, който те победи на последните избори! И като първи консул представлявам държавния глава.
— Разправят, че Рим имал две тела, Цицероне! Едното е хърбаво с рибешка глава, а другото — здраво и яко, ама изобщо без глава. Ти кое тяло си мислиш, че си, о, държавна главо!
— Във всеки случай не това с рибешката глава, Катилина. Бъди сигурен! Аз съм баща и пазител на Рим за тази година и възнамерявам да изпълня своя дълг дори при подобни странни обстоятелства! Напълно ли отричаш намеренията си да анулираш всички дългове?
— Разбира се, че отричам!
— Но няма да положиш клетва.
— Със сигурност няма да полагам никаква клетва. — Той си пое въздух и даде воля на гнева си. — Не, аз няма да се закълна! Но все пак, държавна главо, твоето унизително отношение и необоснованите обвинения, които изрече тази сутрин, биха навели мнозина в моето положение на мисълта, че ако силното, но безглаво тяло на Рим трябва да си намери главата, моята няма да е най-лошият избор! Защото моята поне е римска и е наследила главите на моите предци! Ти си решил да ме съсипеш, Цицероне, да провалиш шансовете ми при едни честни избори! Сега аз стоя охулен и опозорен, невинна жертва на едно самонадеяно парвеню от планините, което нито е римлянин по произход, нито може да се нарече благородник!