Но Цицерон едва се сдържа да не се поддаде на провокациите. Ако се беше оставил, щеше да се провали напълно. Но в този момент той вече знаеше, че Фулвия Нобилиор е била права. Теренция също беше права. Можеше да се смее, колкото си ще, можеше да отрича, но Луций Сергий Катилина планираше революция. Цицерон беше адвокат, срещнал и защитавал много злосторници, затова имаше непогрешим усет за езика на човешкото лице и тяло. Знаеше, че когато човек се държи предизвикателно, когато шумно се присмива и заканва, това е винаги, за да се защитава. Катилина беше виновен, Цицерон вече беше убеден.
Но дали останалите сенатори го разбираха?
— Може ли да чуя вашите мнения, назначени отци?
— Не, не можеш! — изкрещя Катилина и скочи от мястото си, за да застане на черно-белите плочки между столовете и подиума на магистратите. Размаха юмрук пред лицето на Цицерон и се запъти към високата порта. Едва на изхода се обърна, за да изгледа смаяните сенатори.
— Луций Сергий, ти нарушаваш правилника! — извика Цицерон, давайки си сметка, че ще загуби контрол над заседанието. — Върни се на мястото си!
— Няма! Нито ще остана повече тук, за да слушам как този нагъл селяндур без потекло ме обвинява в нещо, което по моите собствени разбирания представлява държавна измяна! И нека известя уважаемите назначени отци, че утре призори аз ще бъда на септата и ще се състезавам в изборите за римски консул! Искрено се надявам всички да се осъзнаете и да принудите рибешката държавна глава да изпълни задълженията, които му се паднаха по жребий. Той трябва да проведе изборите! Защото те предупреждавам, Марк Тулий Цицероне, че ако утре сутринта септата е празна, най-добре е да дойдеш с ликторите си и да ме арестуваш. Защо направо не ме обвиниш в „пердуелион“, най-голямата възможна измяна! Не може да бъде обвиняван в малка измяна човек, чиито предци са съветвали цар Тул Хостилий!
Катилина се обърна към вратата, блъсна я пред себе си и си излезе.
— Е, Марк Тулий, какво смяташ да правиш сега? — попита от мястото си Цезар и се прозя. — Той е прав. Без никакъв сериозен повод ти накърни политическия му авторитет.
Цицерон огледа всички лица край себе си с надеждата, че поне в нечий поглед ще прочете разбиране. Катул? Не. Хортензий? Не. Катон? Не. Крас? Не. Лукул? Не. Попликола? Не.
Вдигна рамене и сякаш се приготви за битка.
— Ще поискам гласуване. Всички онези, които са на мнение, че изборите трябва да се състоят утре и че Луций Сергий Катилина има право да се кандидатира за консул, нека застанат от лявата ми страна. Всички онези, които смятат, че изборите трябва да се отложат допълнително и да се разследва правото на Луций Сергий Катилина да участва в изборите, нека застанат от дясната ми страна.
Напразни надежди, нищо че Цицерон хитро обяви гласуването така, че онези, които го подкрепят, да застанат от дясната му страна; никой сенатор не обичаше да застава вляво, на това се гледаше като на лош знак. Но този път предпазливостта надделя над суеверията. Всички сенатори застанаха вляво от Цицерон, с което дадоха съгласието си изборите да се проведат на другия ден и Луций Сергий Катилина да участва в тях.
Цицерон разпусна заседанието и побърза да се прибере вкъщи, за да си поплаче на воля.
Гордостта не позволяваше на Цицерон да отстъпи, затова на другия ден стоеше начело на избирателната комисия, надянал желязна броня под тогата си. Освен това беше разположил неколкостотин младежи около дървените огради на септата, и то така, че да се виждат отдалеч. Сред младежите най-виден беше Публий Клодий, чиято омраза към Катилина беше многократно по-голяма, отколкото раздразнението му при вида на Цицерон. А там, където е Клодий, естествено бяха младият Попликола, младият Курион, Децим Брут и Марк Антоний — всички членове на ставащия все по-популярен Клодиев кръг.
С огромно облекчение Цицерон забеляза, че това, на което колегите му в Сената не бяха пожелали да повярват, беше възприето за истина от конническото съсловие. Няма нищо по-ужасяващо за един конник от мисълта, че някой ще отмени всички дългове, дори самият конник да дължи големи пари. Една по една центуриите гласуваха масово в подкрепа на Децим Юний Силан и Луций Лициний Мурена. Катилина остана четвърти след Сервий Сулпиций Руф, нищо че все пак събра повече гласове от Луций Касий.