Цицерон се сдружи с Нигидий Фигул най-напред заради огромните му познания, но скоро се поддаде на неговия чар: мил и доброжелателен характер, скромен и чувствителен. Въпреки общественото си положение Фигул не беше горделив, обичаше хората с чувство за хумор и се радваше на компанията им. За него беше удоволствие да вечеря до късно с Цицерон и се радваше на шегите и разказите му. Подобно на Атик и Нигидий Фигул беше ерген, но беше избрал подобна съдба по религиозни съображения; беше дълбоко убеден, че ако допусне жена в дома си, ще унищожи тайнствените си връзки със света на невидимите сили. Жените са земни същества, докато Нигидий Фигул принадлежеше на небесата. Водата и земята никога не се смесваха, нито си помагаха, нито можеха да си попречат. Освен това Фигул изпитваше погнуса от всякаква кръв, която не е от жертвено животно, а жените кървяха. Затова и всички роби в дома му бяха мъже, а майка му живееше при сестра му и зет му.
Цицерон имаше доброто намерение да се види с Атик, и то насаме, в деня след изборите. Но на това попречиха някои семейни задължения. Брат му Квинт беше избран за претор, което, разбира се, предполагаше честване. Още повече че Квинт беше последвал примера на големия си брат и беше избран „ин суо ано“, в своята година, сиреч веднага щом законът позволяваше (Квинт беше точно на трийсет и девет). Този втори син на скромния земевладелец от Арпин живееше в къщата в квартала Карина, която баща им беше закупил в Рим, така че изключително надареният Марк да се ползва от всички необходими условия, за да докаже интелекта си. И така, в деня след изборите, малко преди часа за вечеря, Цицерон и семейството му излязоха от къщата си в Палатина и се запътиха към Карина. Това не означаваше, че Цицерон не би могъл да разговаря с Атик — приятелят му също щеше да бъде на вечерята, защото Квинт беше женен за сестра му Помпония.
Цицерон и брат му много си приличаха, макар че Марк беше доста по-привлекателният от двамата. Беше доста по-висок и имаше по-добро телосложение; Квинт беше дребен и мършав. Освен това Цицерон беше запазил косите си, докато Квинт вече беше с плешиво теме. Ушите на Квинт изглеждаха по-щръкнали, защото Марк имаше доста по-голям череп и не му личеше. И двамата имаха кафяви очи, кестеняви коси и мургава кожа.
И двамата се бяха оженили за богати и опърничави жени, защото сватовниците им се бяха отчаяли да търсят достатъчно търпеливи годеници. Теренция неслучайно се беше прославила като човек с труден характер и вкус, на който не можеше да се угоди. Затова и никой не намираше смелост да я поиска за съпруга дори ако тя би била склонна да го одобри. Колкото до Помпония, брат й Атик на два пъти беше вдигал ръце от нея! Беше грозна, зла, груба, кисела, коварна, отмъстителна и знаеше как да бъде жестока. Когато благодарение на брат й първият й съпруг постигна солидно положение в търговията, незабавно се разведе с нея, оставяйки я на братовия праг. Мотивът за развода беше бездетие, но цял Рим предположи (напълно правилно), че истинската причина е липса на всякакво желание съпругът да търпи повече жена си под своя покрив. После Цицерон подсказа на Атик, че брат му Квинт може и да се жертва и с общи усилия успяха да го склонят. Сватбата се състоя тринайсет години по-рано, при това младоженецът беше доста по-млад от невястата си. Най-сетне след десет години търпение Помпония роди наследника Квинт.
Двамата постоянно се препираха и използваха бедното момченце като оръжие в безспирната борба за морално надмощие. Това тревожеше Атик (единственият син на сестра му някой ден щеше да го наследи), тревожеше и Цицерон, но те не можеха да убедят спорещите страни, че най-много страда малкият Квинт. Ако Квинт беше притежавал инстинкта за самосъхранение на брат си, който винаги търсеше начин да умилостиви жена си и за нищо на света не се налагаше, бракът им дори би бил по-успешен от този на Цицерон и Теренция; защото Помпония държеше да й се слуша думата вкъщи, докато Теренция имаше амбицията да направлява политическата кариера на съпруга си. Уви, Квинт приличаше на баща им; той искаше да бъде господар в дома си.
Войната тъкмо беше в разгара си, забелязаха още от вратата Цицерон, Теренция, Тулия и двегодишният Марк. Тулия и малкото й братче бяха отведени в детската стая от иконома, защото Помпония беше твърде заета да крещи, а Квинт не можеше да остане по-назад.
— Добре поне — изрева Цицерон, все едно държеше реч на Форума, иначе нямаше да го чуят, — че до къщата е храмът на Телура. Едни съседи по-малко да се оплакват.
Домакините обаче продължиха със своите разправии, все едно никой не беше влязъл, до момента, в който пристигна и Атик. Той си имаше изпробван метод да слага край на шумните спорове — прост и ефективен. Направи няколко крачки напред, сграбчи сестра си за раменете и силно я разтърси.