Выбрать главу

— Хайде, хайде — успокои я развеселеният Цицерон, — ще видим. Може да поизбързаме малко със сватбата.

Което се оказа твърде уместна реплика: трите жени бързо се запътиха към стаята на Помпония и започнаха трескаво да обсъждат приготовленията за сватбата.

— Дай им на жените да обмислят сватби — отбеляза Цицерон.

— Тя е влюбена, Марк, а това рядко се случва при уговорените бракове. Ако и Пизон Фруги изпитва подобни чувства, защо не ги задомите преди Тулия да е навършила осемнайсет? — предложи Атик. — Тя на колко е сега? Шестнайсет?

— Почти.

— Тогава най-добре да се оженят още в края на годината.

— И аз така мисля — обади се с дрезгав глас Квинт. — Човек се радва, като ги гледа отстрани. Толкова добре се разбират.

Никой от присъстващите не отговори на забележката, но за Цицерон това беше чудесен повод да смени темата за сватбите и жените с тази за Катилина — не само че беше по-интересна, но и той имаше повече какво да каже.

— Ти самият вярваш ли, че е смятал да премахне дълговете? — попита Цицерон Атик.

— Не съм сигурен, Марк, но не можех да стоя безучастен. Едно обвинение е напълно достатъчно да изплашиш деловите среди, особено в този момент, когато е трудно да си върнеш дълговете, а лихвите са скочили. Е, има много хора, които се надяват на подобен акт, но те никога няма да станат мнозинство, освен това рядко принадлежат към влиятелните среди в търговията. Всеобщо опрощаване на дълговете привлича най-много малките хора или онези, които нямат достатъчно пари в брой, за да си гарантират постоянни приходи.

— Искаш да кажеш, че избирателите от първа класа са обърнали гръб на Катилина и Касий от предпазливост? — попита Цицерон.

— Именно.

— Тогава Цезар е бил прав — намеси се Квинт. — Ти наистина унищожи политическия авторитет на Катилина, и то без никакви сериозни основания. С други думи, даде повод да се говори какво ли не за него.

— Не, не съм! — възрази Цицерон и удари с юмрук по възглавницата. — Не съм! Не съм толкова безотговорен! Защо се правиш на глупак, Квинт? Двамата се готвят да съборят властта, независимо дали като законно избрани консули или като обикновени метежници! Както Теренция много правилно отбеляза, никой не би обещал опрощаване на дълговете, освен ако не иска да привлече на своя страна по-долните класи. А това е най-лесният път към диктаторската власт.

— Сула беше диктатор, но не отмени дълговете — настояваше Квинт.

— Не, но отмени правото на две хиляди конници да живеят! — ядоса се Атик. — Конфискацията на имуществото им напълни хазната и твърде голям брой нови лица напълниха гуши покрай това. От други икономически мерки просто нямаше нужда.

— Но теб не те проскрибира — започна да се заяжда Квинт.

— Оставаше и да го направи! Сула беше шут, но не и глупак.

— С което искаш да кажеш, че аз съм?

— Да, Квинт, ти си глупак — намеси се брат му. — Защо винаги се караш с хората? Нищо чудно, че не се разбирате с Помпония — двамата сте си лика-прилика!

— Хммм! — изсумтя Квинт и млъкна.

— Е, Марк, каквото било, било — опита се да успокои страстите Атик. — Има голяма вероятност да си постъпил правилно, като свика Сената пред изборите. Мисля, че източникът ти на сведения е съмнителен, защото познавам въпросната дама, но, от друга страна, съм убеден, че познанията й по финансовите въпроси могат да се поберат на главичката на карфица. Сама не би могла да измисли израз като „опрощаване на дълговете“? Невъзможно! Не, така както стоят нещата, мисля, че си имал основание да действаш.

— Каквото и да става — рече Цицерон, който изведнъж си даде сметка, че двамата му сътрапезници знаят твърде много за Фулвия Нобилиор, — да не сте споменали името й пред когото и да било! Да не сте намекнали пред чужди хора, че имам шпионин в лагера на Катилина! Искам и занапред да я използвам.

Дори Квинт разбра смисъла на подобно предупреждение и се съгласи да не говори пред никого за Фулвия Нобилиор. Колкото до Атик, той беше трезво разсъждаващ човек и никога не би възразил на човек, задето шпионира хората край Катилина.

— Може самият Катилина да не е замесен — предположи Атик, — но неговите приятели със сигурност заслужават внимание. От времето на Съюзническата война Етрурия и Самний са в постоянно напрежение, а откакто Марий умря, ситуацията се изостри. Да не говорим за действията на Сула.