Цицерон беше уморен. Знаеше, че се готви нещо изключително сериозно, но не можеше да го докаже и започваше да се опасява, че до самото избухване на бунта няма да успее. Теренция също се беше отчаяла — състояние, което по неясни причини силно разведряваше обстановката вкъщи; макар да не изпитваше кой знае какви плътски желания, Цицерон напоследък придоби навика да си ляга рано и да търси утеха в тялото на съпругата си, което колкото и грозно да беше, пак го привличаше със своите тайни.
И двамата бяха унесени в дълбок сън, когато малко след полунощ на вратата на спалнята се появи Тирон. Беше осемнайсетият ден от октомври.
— Господарю, господарю! — прошепна любимият роб от прага. Пленителното му нежно лице се огряваше от лампата в ръцете му и някак напомняше на някое подземно изчадие. — Господарю, имаш гости!
— Кое време е? — едва успя да попита Цицерон. До него Теренция също се размърда и отвори очи.
— Много късно, господарю.
— Гости, казваш?
— Да, господарю.
Теренция се мъчеше да се надигне в леглото, но не бързаше да се облече; каквото и да се случваше по това време, не беше женска работа! Но пък и не можеше да заспи. Трябва да чака Цицерон да се върне и да разправи какво се е случило.
— Кой е дошъл, Тироне? — попита Цицерон, докато навличаше туниката си.
— Марк Лициний Крас и двама други благородници, господарю.
— Богове!
Нямаше време да се мие или да си слага чорапи. Цицерон хукна към атрия на къщата, която изведнъж му изглеждаше твърде тясна за един римски консул.
Да, без съмнение: това беше самият Крас, при това придружен от Марк Клавдий Марцел и Метел Сципион! Икономът палеше лампите, Тирон беше донесъл хартия, писци и восъчни таблици, а шумът от другия край на къщата подсказваше, че скоро ще донесат вино и закуски.
— Какво е станало? — попита Цицерон.
— Ти беше прав, приятелю — рече му Крас и протегна двете си ръце. В дясната стоеше разгънат лист хартия, в лявата — няколко писма, все още неразпечатани. Крас подаде отвореното писмо на домакина. — Прочети сам и ще разбереш какво е станало.
Писмото беше кратко, но написано от грамотен човек, който се обръщаше лично към Крас:
Аз съм патриот, който по нещастие се оказа замесен в метеж. Това, че пращам тези писма на теб, а не на Марк Цицерон, се дължи на твоя авторитет пред обществото. Никой не повярва на Марк Цицерон, но се надявам всички да повярват на теб. Писмата са копия, не можех да открадна оригиналите. Нито смея да ти подскажа каквито и да е имена. Това, което мога да ти кажа със сигурност, е, че пожарът на бунта всеки момент ще пламне из римските улици. Напусни Рим, Марк Красе, и вземи със себе си всички онези, на чийто живот държиш.
Никой в града не можеше да се съревновава с Цезар по бързо четене, но Цицерон също се справяше добре. Във всеки случай разчете текста доста по-бързо от Крас.
— Юпитер! Марк Крас, как дойде това при теб?
Крас тежко се отпусна на един стол. Метел Сципион и Марцел се бяха излегнали заедно на близката кушетка. Когато робът предложи вино, Крас му даде знак, че не желае.
— Вечеряхме до късно в дома ми — обясни той накратко. — Страхувам се, че малко се понапих. Марк Марцел и Квинт Сципион намислили план как да уголемят семейното имущество, но не искали да нарушават сенаторските традиции. Затова бяха дошли да искат съвет.
— Така е — съгласи се с нежелание Марцел; нямаше пълно доверие на Цицерон, а не беше добре другите да знаят, че върти търговия.
Но в този момент последното нещо, което би заинтересувало Цицерон, бе дали някой сенатор не се е заел с трупане на незаконна печалба.
— Добре, добре! — подкани той нетърпеливо Крас. — Давай нататък!
— Преди около час някой потропа на вратата, но когато икономът ми отишъл да отвори, нямало никого. В първия момент не забелязал писмата и едва когато купчината се изръсила на земята, чул някакво шумолене и ги видял. Онова, което отворих, беше написано лично за мен, както сам забеляза. Но всъщност го отворих по-скоро от любопитство, отколкото от тревога — кой ще тръгне да разнася писмата си по толкова необичаен начин и в такъв необичаен час? — Крас изглеждаше доста мрачен. — Когато го прочетох и го показах на Марк и Квинт, решихме, че ще е най-добре да донесем всичко на теб. Ти си този, който единствен биеше тревога.