— Предполагам, че повечето в Сената ще реагират като него — въздъхна Цицерон. — И все пак, скъпа, мисля, че е време да повикаш Фулвия. Не сме чули нищо от нея вече доста време. — Той се излегна на възглавницата. — Изгаси лампата. Ще се опитам да заспя.
Това, което Цицерон не очакваше, беше пълното нежелание на Сената да свържат Катилина с планирането на действия, които очевидно представляваха подтикване към въоръжен бунт. Очакваше недоверие, но не и открита опозиция. И все пак, когато показа писмата, срещна именно опозиция. Цицерон се надяваше, че замесването на Крас в тази история ще му осигури гласове за издаването на така наречения „сенатус консултум де република дефенденда“, тоест сенатския указ, обявяващ военно положение. Но колегите му не бяха на същото мнение.
— Трябваше да запазиш писмата запечатани и да ги отвориш пред всички — възрази Катон. Вече беше избран за народен трибун и имаше право да се изказва.
— Но аз ги отворих пред свидетели, на които може да се има доверие!
— Няма значение — тросна се Катул. — Присвоил си си прерогативите на Сената.
През цялото това време Катилина си седеше на мястото и на лицето му се редуваха подходящите изражения: възмущение, спокойствие, невинност, леко раздразнение, недоумение.
Цицерон не се стърпя и се обърна към него:
— Луций Сергий Катилина, ще признаеш ли, че ти стоиш в основата не тези събития?
— Не, Марк Тулий Цицерон, няма да призная.
— Няма ли в тази зала човек, който да ме подкрепи? — попита първият консул и погледът му обиколи всички по-важни сенатори: Крас и Цезар, Катул и Катон.
— Предлагам — обади се Крас след доста продължително мълчание — сенатът да изиска от първия консул по-подробно да разследва проблема. Няма нищо чудно в това Етрурия да се разбунтува, в това съм напълно съгласен, Марк Тулий. Но след като твоят колега обявява на висок глас, че всичко това е тъпа шега, и се кани да се прибере още утре в Кума, как можеш да очакваш от нас да предприемем действия?
И с това се сложи край на дискусията. Цицерон трябваше да търси повече доказателства.
— Писмата до Марк Крас ги е изпратил Квинт Курий — потвърди Фулвия Нобилиор на следващата сутрин. — Но той няма да даде показания. Страхува се.
— Двамата обсъждали ли сте въпроса?
— Да.
— Тогава можеш ли да ми посочиш имена, Фулвия?
— Мога да ти кажа само имената на приятелите на Квинт Курий.
— Които са?
— Луций Касий, както вече знаеш, Гай Корнелий и Луций Варгунтей, които навремето бяха изгонени от Сената заедно с моя Курий.
Думите й изведнъж му напомниха за нещо.
— А преторът Лентул Сура приятел ли е на Курий?
Цицерон си спомни как Сура му беше крещял след изборите. Да, Лентул Сура беше един от седемдесетте души, които цензорите Попликола и Клодиан навремето изтриха от сенаторските списъци! Нищо че е бил консул.
Но Фулвия нищо не знаеше за Лентул Сура.
— Макар че — добави тя — съм виждала по-младия Цетег, Гай Цетег, ако не бъркам, в компанията на Луций Касий. Виждала съм също така Луций Статилий и онзи Габиний, дето прякорът му е Капитон. Не са близки приятели, затова не знам дали участват в заговора.
— А какво става с бунта в Етрурия?
— Знам само, че Квинт Курий е сигурен в неговото избухване.
— Квинт Курий е сигурен, че бунтът ще избухне — повтори Цицерон пред Теренция, след като тя изпрати Фулвия и се върна в кабинета. — Катилина е твърде умен, за да може Рим да се справи с него. Чувала ли си някога римлянин да съумее да запази тайна? И все пак, накъдето и да се обърна, нищо! Как ми се ще да съм наследник на някоя по-известна фамилия! Да се казвах Лициний, Фабий или Цецилий, в Рим отдавна щеше да е обявено военно положение, а Катилина щеше да е извън закона. Но понеже се казвам Тулий и съм родом от Арпин, откъдето беше и Марий, никой не ми обръща внимание.
— Това е така — съгласи се жена му.
Цицерон я изгледа накриво, но нищо не каза.
— Добре, не ми остава друго, освен да продължавам!
— Вече прати достатъчно хора да наглеждат Етрурия.
— Така изглежда, но във всички писма се казва, че огнищата на бунта не са в градовете, че се очаква градовете да бъдат превзети със сила от бази из селата.
— Но писмата също така говорят, че бунтовниците нямат достатъчно оръжие.