— Истина е. Спомням си, че когато Помпей Велики беше консул и настояваше на север от Рим да се разпределят повече оръжия, мнозина не бяха съгласни. Вярно е, че арсеналите му са по-недостъпни от стените на Нола, но ако и градовете се разбунтуват, тогава…
— Градовете все още не са се разбунтували. Твърде много се страхуват.
— Градовете са пълни с етруски, а етруските мразят Рим.
— Бунтът е дело на суланските ветерани.
— Които не живеят в градовете.
— Именно.
— Да опитам ли отново в Сената?
— Да, мъжо. Нямаш какво повече да губиш. Опитай отново.
Ден по-късно Цицерон отново свика Сената на заседание. Беше двайсет и първият ден на октомври. В Курията се явиха малко хора, което още веднъж свидетелстваше за отношението на римските сенатори към първия консул — амбициозен нов човек, който иска да направи от нищо нещо и да си намери достатъчно сериозна кауза за красиви речи, които да останат за поколенията. Катон, Крас, Катул, Цезар и Лукул присъстваха, но повечето места по трите реда стояха празни. Самият Катилина обаче беше в залата, наобиколен от хора, които имаха високо мнение за него и очевидно го смятаха за невинен. Луций Касий, Публий Сула — племенникът на диктатора Сула, неговият другар Автроний, Квинт Аний Хилон, двамата синове на покойния Цетег, двамата братя Сула, които нямаха нищо общо с Корнелиите, но все пак бяха хора с положение, духовитият новоизбран народен трибун Луций Калпурний Бестия и Марк Порций Лека. „Дали всички участват в заговора? — питаше се Цицерон. — Дали нямам пред себе си създателите на новия ред? Ако е така, не ми се мисли. Всички са разбойници.“
Пое си дълбоко дъх и започна:
— Омръзна ми да повтарям дългия израз „сенатус консултум де република дефенденда“ — заключи той след един час красиви слова, — затова смятам да въведа в употреба ново название за указа за крайни ситуации — единствения указ, който сенатът има право да издава и който важи в еднаква сила за всички форми на народното събрание, действащите магистрати, останалите институции и всички граждани. Отсега нататък ще го нарека „Сенатус Консултум Ултимум“. Назначени отци, искам от вас да гласувате в полза на един такъв „Сенатус Консултум Ултимум“.
— Срещу мен ли ще е този указ, Марк Тулий? — усмихна се Катилина.
— Срещу бунтовете, Луций Сергий.
— Но ти дори не си ги доказал, Марк Тулий. Дай ни доказателства, стига думи!
Всичко вървеше пак към провал.
— Може би, Марк Тулий, щяхме да сме по-склонни да приемем за възможни бунтовете в Етрурия, ако ти беше престанал с личните си нападки към Луций Сергий — намеси се Катул. — Твоите обвинения срещу него нямат абсолютно никакви реални аргументи, а това на свой ред хвърля сянка на съмнение върху съществуването на каквито и да е планове за въоръжени акции. Етрурия е била размирна открай време, а Луций Сергий очевидно ти служи за изкупителна жертва. Не, Марк Тулий, ние няма да ти повярваме, преди да събереш по-съществени доказателства от изящните си речи.
— Аз имам съществени доказателства! — отекна нечий глас и всички обърнаха лица към вратата. В залата влезе някогашният претор Квинт Арий.
Цицерон рязко седна на стола си от слонова кост. Арий беше облечен като за езда, дори не бе имал време да изтупа дрехите си или да се среше.
Сенаторите изведнъж се разшумяха и погледите им се устремиха към Катилина. Той самият стоеше като втрещен.
— Излез на подиума, Квинт Арий, и говори.
— В Етрурия наистина се готвят бунтове — обясни накратко той. — Видях с очите си много неща. Суланските ветерани са напуснали нивите си и усилено обучават доброволци, предимно хора, които са изгубили домовете и имотите си в тези тежки времена. Натъкнах се на лагера им на няколко километра от Фезула.
— Колко души смяташ, че има въоръжени, Арий? — попита Цезар.
— Около две хиляди.
После Арий съобщи за подобни лагери край Ареций, Волатера и Сатурния. Имало голяма вероятност Клузий също да е под заплаха.
— А какво ще кажеш за мен, Квинт Арий? — попита Катилина. — Аз ли съм водачът на бунтовниците, нищо че си седя мирно и тихо в Рим?
— Водачът на бунтовниците, Луций Сергий, доколкото можах да разбера, се нарича Гай Манлий, навремето центурион в суланската армия. Не съм чул да се споменава твоето име, нито пък имам някакви доказателства срещу теб.
При което хората около Катилина шумно се зарадваха, а останалите в залата видимо си отдъхнаха. Първият консул преглътна неудовлетворението си и благодари на Арий. След това поиска от Сената да гласува извънредно положение и да позволи на него и на останалите магистрати да предприемат действия срещу бунтовниците в Етрурия.