— Ще подложа решението на гласуване — рече Цицерон накрая. — Тези, които одобряват издаването на „Сенатус Консултум Ултимум“ за борба срещу бунтовниците в Етрурия, да застанат от дясната ми страна. Всички против подобна мярка да се преместят вляво.
Всички минаха вдясно от консула, включително Катилина и поддръжниците му. Катилина гледаше насмешливо Цицерон, все едно искаше да му каже: „Ха, да те видим сега, арпинско парвеню!“
— Все пак — намеси се преторът Лентул Сура, след като всички се върнаха по местата си — съсредоточаването на въоръжени части не означава задължително, че населението се готви за открит бунт. Не и на първо време. Ти чу ли някаква конкретна дата, Квинт Арий? Да речем датата пет дни преди ноемврийските календи, която беше спомената в онези прословути писма, изпратени на Марк Крас?
— Не съм чул да се споменава никаква дата — призна той.
— Питам — обясни Лентул Сура, — защото хазната не е в състояние да осигури големи суми пари, необходими за многочислена армия. Мога ли да предложа, Марк Тулий, на първо време да изпълняваш своя… ъ-ъ… Сенатус Консултум Ултимум в ограничен вариант.
Хората край него одобряваха предложението, виждаше се ясно; Цицерон се задоволи с това сега-засега от Рим да бъдат изведени всички гладиатори.
— Как така, Марк Тулий? — учуди се Катилина. — Нима няма да разпоредиш да се раздаде на всички граждани от списъците оръжие, както се полага при извънредни обстоятелства?
— Не, Луций Сергий, нямам намерение да издам подобна разпоредба. Не и преди да докажа, че ти и твоите хора сте врагове на държавата! — тросна му се Цицерон. — Защо да дам оръжие на хора, за които предполагам, че ще обърнат същите тези оръжия срещу честните граждани?
— Този човек не знае мярка! — вдигна ръце Катилина. — Няма никакви доказателства, а продължава да ме преследва с подлите си клевети!
Но Катул си спомняше как преди година двамата с Хортензий бяха сторили всичко по силите си, за да попречат на Катилина при изборите. Та нали от подобни на Цицероновите мотиви бяха предпочели именно Цицерон. Беше ли наистина възможно в дъното на всичко да стои Катилина? Гай Манлий беше негов клиент. Негов клиент беше и друг от метежниците — Публий Фурий. Може би нямаше да е зле да се провери не са ли хора на Катилина и останалите — Минуций, Публиций и Авъл Фулвий. В крайна сметка никой от хората, които бяха обкръжили Катилина, не можеше да се похвали, че е стълб на закона и справедливостта! Луций Касий беше един тлъст глупак, а колкото до Публий Сула и Публий Автроний, та нали точно тях свалиха от власт още преди да са встъпили в длъжност като консули? И нима не се разправяха слухове как двамата имали намерение да убият заместниците си — Луций Кота и Луций Торкват? Катул реши, че ще е по-добре да вземе думата.
— Остави Марк Тулий на мира, Луций Сергий! Навярно се налага да търпим вашата малка война, но не можем да търпим едно частно лице, каквото си ти, да обяснява на законно избрания сенатор как да изпълнява своя… ъ-ъ-ъ… Сенатус Консултум Ултимум. В случая съм напълно съгласен с Марк Тулий. Отсега нататък ще държим под око въоръжените лагери в Етрурия. Няма защо да бързаме с раздаване оръжие на гражданите.
— Като че ли ще успееш, Цицероне — подхвърли му Цезар, след като сенаторите си тръгнаха по домовете. — Катул май има едно наум по отношение на Катилина.
— Ами ти?
— О, аз съм убеден, че е зъл човек. Затова и помолих Квинт Арий да се поразтърси из Етрурия.
— Нима ти си пратил Арий?
— Е, ти май нямаше да успееш. Избрах Арий, защото той навремето е служил при Сула, затова и суланските ветерани го смятат за свой човек. Сред римските висши кръгове малцина биха избегнали подозренията на недоволните ветерани, но Арий е един от тях — обясни Цезар.
— Значи съм ти задължен.
— За нищо. Подобно на събратята ми, и на мен ми е трудно да обърна гръб на патрицианец. Но аз не съм глупак, Цицероне. Нямам намерение да участвам в бунтове, нито искам да ме обвързват с някой патрицианец, който ги е започнал. Моята звезда все още се качва по небосвода, жалко за Катилина, но неговата вече е залязла. Той вече не е фактор в римската политика. — Цезар вдигна рамене. — Не ми трябва да мисля за бившите величия. Същото може да се каже за мнозина други, от Крас до Катул, не мислиш ли?