— Аз имам свои хора в Етрурия. Ако въстанието наистина започне пет дни преди календите, Рим ще научи на другия ден.
Но Рим не го научи на другия ден. Дойде четвъртият ден преди ноемврийските календи, но така и нищо не се случи: консулите и преторите, за които се очакваше да бъдат заклани, продължаваха да си вършат задълженията, а от Етрурия не се чуваше за никакъв бунт.
Цицерон беше изпаднал в треска. Изпълваха го съмнения, но очакванията му не се сбъдваха, а Катилина още повече го вбесяваше със своето насмешливо държане. Катул и Крас също бяха охладнели към него. Какво се беше случило? Защо не идваха новини?
Дойдоха ноемврийските календи и пак нито вест. Не че Цицерон стоеше със скръстени ръце през тези дни на напрегнато очакване. Беше наобиколил града с военни части от Капуа. Една кохорта в Окрикул, една — в Тибур, една — в Остия, една — в Пренесте и две — във Вейи. Друго не можеше да стори, защото повече готови за бой войски нямаше дори в Капуа.
Изведнъж на самите календи от пладне нататък събитията започнаха да следват с главоломна скорост. От Пренесте пристигна отчаян зов за помощ; градът бил изненадващо нападнат. Най-накрая дойде и вест от Фезула, където бунтът бил започнал пет дни по-рано, точно както се очакваше. Докато слънцето залезе, дойдоха съобщения за робски вълнения в Капуа и Апулия. Цицерон свика Сената още на следващата сутрин.
Беше удивително колко удобен за римската политика се оказваше обичаят да се честват триумфи! През последните петдесет години не веднъж и дваж армията на някой пълководец — триумфатор беше спасявал Рим от беда. С настоящата криза се случи същото. Квинт Марций Рекс и Метел Капрарий Кретик чакаха едновременно на Марсово поле, за да им се отреди триумф. Разбира се, и двамата имаха само по един легион, но тези легиони бяха най-добрите и опитните. С пълното съгласие на Сената Цицерон прати заповеди до лагерите на Марсово поле: Метел Капрарий да тръгне на юг към Апулия и по пътя да освободи обръча около Пренесте, а Марций Рекс да поеме на север към Фезула.
Цицерон имаше на свое разположение осем претори, но беше изключил Лентул Сура от всякакво участие в събитията; най-напред нареди на Квинт Помпей Руф да замине за Капуа и да започне незабавно да събира доброволци сред множеството ветерани, които се бяха заселили в Кампания. А след това кой? Гай Помптин беше истински човек на войната, освен това беше приятел, но тъкмо за това Цицерон искаше да го задържи в Рим. Косконий беше син на голям пълководец, но сам не можеше да свърши нищо на бойното поле. Росций Отон беше доста близък с Цицерон, но беше по-полезен в интригите и личните услуги, отколкото в командването или набирането на войска. Сулпиций не беше патриций, но изглежда поне донякъде симпатизираше на Катилина, а патрицият Валерий Флак беше човек, на когото Цицерон не би имал пълно доверие. Оставаше само градският претор Метел Целер — човек на Помпей и предан на закона.
— Квинт Цецилий Метел Целер, заповядвам ти да заминеш за Пицен и да започнеш да събираш войници — каза Цицерон.
Целер се изправи и свъси вежди.
— Разбира се, бих го сторил с радост, Марк Тулий, но има пречка. Като градски претор нямам право да напускам Рим за повече от десет дни.
— Според клаузите на Сенатус Консултум Ултимум можеш да правиш всичко, което ти нареди държавата, без да нарушаваш закона или традицията.
— Ще ми се да се съглася с тази интерпретация — намеси се Цезар, — но не мога, Марк Тулий. Указът за извънредно положение се отнася само до конкретната криза и не може да води до разместване на нормалните функции на магистратите.
— Но на мен ми е нужен Целер, за да сложи край на кризата! — възрази Цицерон.
— Имаш още петима претори, които не си използвал — напомни му Цезар.
— Аз съм първият консул, аз ще реша кой претор е най-подходящ!
— Дори ако за целта нарушиш закона?
— Аз не нарушавам закона! Сенатус Консултум Ултимум стои над всички останали норми, включително и „нормалните функции на магистратите“, както сам се изрази! — Цицерон се беше изчервил и не се усещаше, че вика. — Ти ще възразиш ли на един официално назначен диктатор да прати Целер далеч от града за повече от десет дни?
— Не, няма да възразя — отговори му спокойно Цезар. — Ето защо, Марк Тулий, не виждам защо да не наредиш всичко, както трябва. Забрави тази нова играчка, дето я измисли току-що, и поискай от Сената да назначат диктатор и началник на конницата, които да воюват срещу Гай Манлий.