— Каква гениална идея! — изсмя се Катилина, който си стоеше на обичайното място, заобиколен от обичайните съмишленици.
— Последният път, когато Рим се управляваше от диктатор, той се превърна в същински цар! — възкликна Цицерон. — Указът за извънредно положение има за цел именно да се решават обществени кризи по начин, който не дава неограничена власт на един човек.
— А ти сега не си ли с неограничена власт, Цицероне? — попита го Катилина.
— Аз съм първият консул!
— И вземаш сам всички решения, все едно си диктатор — напомни му Катилина.
— Аз съм просто изпълнителят на Сенатус Консултум Ултимум!
— Ти си изпълнителят на управленческия хаос — поправи го Цезар. — След малко повече от месец новите народни трибуни влизат в длъжност, а това изисква няколко дни по-рано градският претор да присъства в Рим.
— На таблиците не е записан закон, който да го изисква!
— Но е записан закон, който гласи, че градският претор не може да напуска града за повече от десет дни!
— Добре, добре! — ядоса се Цицерон. — Както ви харесва! Квинт Цецилий, заповядвам ти да заминеш за Пицен, но задължително трябва да се връщаш в Рим всеки единайсети ден! Ще се прибереш в града шест дни преди новите народни трибуни да влязат в длъжност и ще останеш шест дни след това!
В този момент един от писарите подаде някаква бележка на разгневения консул. Цицерон я прочете и шумно се засмя.
— Е, Луций Сергий! — извика той победоносно на Катилина. — Като че ли те очакват нови трудности! Луций Емилий Павел има намерение да те съди според „лекс Плавция де ви“, току-що го е съобщил от рострата. — Той се покашля. — Сигурен съм, че знаеш кой е Луций Емилий Павел! Твой събрат патрицианец, при това стар метежник като теб! Върнал се е в Рим след дълги години изгнание и след като остави на малкия си брат Лепид да защитава обществения авторитет на фамилията. Изглежда обаче държи да докаже, че бунтовническата жилка му е била изтръгната веднъж завинаги! Ти обичаш да обясняваш как само ние, новите хора, пръкнали се неясно от къде, сме срещу теб, но дали можеш да наречеш един Емилий нов човек, а?
— Ох, ох, ох! — завайка се Катилина и дори протегна дясната си ръка. — Виж как се треса от ужас, Марк Тулий! Ще ме съдят по обвинение в подтикване към обществено насилие? И все пак кога съм го сторил? — Катилина не помръдна от стола си, но изгледа сенаторите с израз на жестока вътрешна болка. — Може би трябва да предложа на някой римски благородник да остана под арест в дома му. Това ли се очаква от мен, Марк Тулий? Ще бъдеш ли доволен? — Той стрелна с поглед Мамерк. — А, ето те и теб, Мамерк Емилий Лепид Принцепс Сенатус, дали ти няма да ме отведеш в дома си като твой затворник?
Мамерк беше най-старши сред фамилията на Лепидите и се падаше близък роднина на доскорошния изгнаник Павел — роден син на някогашния консул Марк Лепид. Затова поклати глава и се усмихна.
— Не те желая, Луций Сергий.
— Ами тогава ти, консуле? — попита Катилина Цицерон.
— Какво? Да приема в дома си предполагаемия си убиец? Не, благодаря! — отказа Цицерон.
— Ами ти, градски преторе?
— Няма как — измъкна се Целер. — Заминавам още утре сутринта за Пицен.
— Тогава някой плебей от Клавдиите? Ще намериш ли смелостта, Марк Клавдий Марцел? Ти беше доста бърз, когато трябваше да последваш господаря си Крас одеве!
— Отказвам — рече Марцел.
— Имам по-добра идея, Луций Сергий — взе думата Цицерон. — Защо просто не се махнеш от Рим и не се присъединиш открито към своя бунт?
— Аз няма да се махна от Рим и това не е моят бунт — възпротиви се Катилина.
— В такъв случай обявявам заседанието за закрито — рече Цицерон. — Рим е защитен, колкото ни позволяват силите. Не ни остава друго, освен да изчакаме събитията. Рано или късно, Катилина, ще се издадеш.
— Иска ми се — сподели той по-късно пред Теренция — моят колега — сладострастник Хибрида да се върне в Рим! Ние тук сме в извънредно положение, а къде е Гай Антоний Хибрида? Изтяга се на частния си плаж в Кума!
— Не можеш ли да използваш указа, за да го задължиш да се върне?
— Предполагам, че мога.
— Тогава действай, Цицероне! Може да ти дотрябва.
— Оправдава се с подагра.