— Подаграта му е изпила акъла очевидно! — отсече Теренция.
Оставаха пет часа до изгрев-слънце на седмия ден от ноември, когато Тирон отново вдигна Цицерон и Теренция от сън.
— Имаш посетител, господарке! — съобщи любимият роб.
Известна със своя ревматизъм, съпругата на консула буквално скочи от кревата, все едно беше малко дете (беше облечена по нощница естествено, в порядъчния дом на Цицерон никой не спеше гол!).
— Фулвия Нобилиор е дошла — разтърси Теренция Цицерон. — Събуди се, мъжо, събуди се!
Ех, каква радост, най-сетне и на нея се удаваше да влезе във военния съвет!
— Квинт Курий ме изпрати — съобщи Фулвия Нобилиор. Личеше си колко състарено е лицето й, защото беше дошла без грим.
— Той идвал ли е? — попита Цицерон.
— Да. — Гостенката пое чашата неразредено вино, която Теренция й подаде, отпи и цялата потръпна. — Срещнали са се късно през нощта в дома на Марк Порций Лека.
— Кои са били?
— Катилина, Луций Касий, моят Квинт Курий, Гай Цетег, братята Сула, Габиний Капитон, Луций Варгунтей и Гай Корнелий.
— А Лентул Сура?
— Не.
— Изглежда, съм се заблуждавал за него. — Цицерон доближи глава до нейната. — Хайде, жено, продължавай! Какво е станало?
— Събрали са се да обсъдят гибелта на Рим и разширяване на въстанието. — Виното каза своята дума и Фулвия донякъде върна цвета си. — Гай Цетег искал веднага да завземат Рим, но Катилина предпочита да чака нови бунтове да избухнат в Апулия, Умбрия и Брутий. Предложил за действие Сатурналиите. Обяснението било, че това е нощта, когато цял Рим е с главата надолу, робите командват, свободните им прислужват, всички се напиват до смърт. Катилина е убеден, че няколко часа ще са достатъчни бунтът да успее.
Цицерон кимна. В това имаше смисъл: Сатурналиите се провеждаха на седемнайсетия ден от декември, оставаха трийсет и два дни. Дотогава цяла Италия щеше да е пламнала.
— И кой убеди другия, Фулвия? — попита той.
— Катилина, макар че Цетег все пак се наложил за едно.
— И кое е то? — подкани я любезно консулът, след като жената цялата се разтрепери.
— Съгласили са се незабавно да те убият.
Цицерон знаеше още от писмата, че няма да го оставят жив, но да го чуе от устата на тази бедна, наплашена женица го изпълни с ужас, какъвто досега не познаваше. Щели да го убият незабавно! Незабавно!
— Как и кога? — попита той. — Хайде, Фулвия, кажи ми! Няма да те водя на съд, ти заслужаваш награда, не наказание! Кажи ми!
— Луций Варгунтей и Гай Корнелий ще се представят тук утре призори заедно с клиентите ти.
— Но те не са мои клиенти! — възрази й Цицерон.
— Знам. Но е било решено да поискат от теб да ги приемеш за клиенти. Уж се надявали това да им помогне да се върнат в обществения живот. Щом влязат в къщата, ще поискат да поговорят насаме с теб в кабинета ти. Така по-добре щели да обяснят какъв е случаят. Но вместо това ще те намушкат с ножове и ще избягат, преди клиентите ти да са разбрали какво се е случило — обясни Фулвия.
— Тогава всичко е просто — отдъхна с облекчение Цицерон. — Ще залостя вратите, ще сложа пазач в перистила и няма да приемам никого, уж че съм болен. Пък и никъде няма да излизам през деня. Вече е време за тайни съвещания. — Той се изправи и потупа Фулвия по ръката. — Най-искрено ти благодаря. Кажи на Квинт Курий, че тази му постъпка изкупва цялата му вина. Кажи му също така, че ако се яви вдругиден пред Сената и свидетелства, ще се превърне в герой. Давам му дума, че няма да позволя нещо да му се случи.
— Ще му предам.
— Какво точно смята да извърши Катилина на Сатурналиите?
— Някъде в града имат голям склад с оръжие — Квинт Курий не знае къде е. Оръжията ще бъдат раздадени на всички съмишленици. Из целия град ще бъдат подпалени пожари, общо дванайсет. Един на Капитолия, два на Палатина, два в Карина, по един в двата краища на Форума и така нататък. Определени хора ще отидат по домовете на всички магистрати и ще ги избият.
— С изключение на мен, понеже вече ще съм мъртъв.
— Да.
— Най-добре си върви, Фулвия — рече й Цицерон и даде знак на жена си. — Току-виж Варгунтей и Корнелий дойдат по-рано от очакваното. Ние не искаме те да те видят. Имаш ли придружители?
— Не — промълви гостенката и отново пребледня.
— Тогава ще пратя Тирон и още четирима души с теб.