— Чудесен заговор! — потриваше ръце Теренция в кабинета на съпруга си, щом като уреди бягството на Фулвия Нобилиор.
— Скъпа, ако не беше ти, вече щях да съм мъртъв.
— Това го знам. — Тя седна. — Дала съм нареждания на прислугата. Щом Тирон и другите се приберат, залостваме всички врати. А сега най-добре напиши бележка, която да окача на вратата, та да знаят хората, че си болен и не приемаш никого.
Цицерон послушно написа въпросното обяснение и остави на жена си да се погрижи за останалото. Какъв пълководец щеше да излезе от нея! Нищо не забравяше, всичко премисляше по няколко пъти.
— Ще трябва да говориш с Катул, Крас, Хортензий, ако се е върнал от морето, Мамерк и Цезар — предложи Теренция, след като всичко беше готово.
— Следобед — отложи Цицерон. — Нека най-напред изчакаме опасността да мине.
Тирон беше пратен на пост на горния етаж, откъдето можеше да вижда улицата пред входа. Чак един час след изгрев-слънце слезе долу и съобщи, че Варгунтей и Корнелий най-после са си отишли, но не и без да опитат на няколко пъти да отместят резето на вратата.
— Това е направо гнусно! — извика Цицерон. — Аз, първият консул, да стоя залостен в дома си? Тироне, веднага изпрати хора да повикат всички консуларни сенатори в града! Още утре Катилина ще напусне града.
В дома му се явиха петнайсет души бивши консули: Мамерк Лепид, Попликола, Катул, Луций Торкват, Крас, Луций Кота, Вация Исаврик, Курион, Лукул, Варон Лукул, Волкаций Тул, Гай Марций Фигул, Маний Глабрион, Луций Цезар и Гай Пизон. Никой от новоизбраните консули или претори, включително Цезар, не се яви. Цицерон умишлено искаше да придаде на събранието чисто съвещателен вид.
— За нещастие — рече той с въздишка, когато всички насядаха в тесния атрий — Цицерон трябваше доста пари да спечели, за да си позволи по-просторно място, — не мога да убедя Квинт Курий да свидетелства, а това означава, че не разполагам със сигурни доказателства. Фулвия Нобилиор също отказва да даде показания дори ако сенатът се съгласи да изслуша една жена.
— Ако не друго, Цицероне, то поне вече ти вярвам напълно — окуражи го Катул. — Не мисля, че би могъл сам да измислиш целия заговор и имената на участниците в него.
— Е, благодаря, Квинт Лутаций! — тросна се Цицерон. — Твоето одобрение стопли душата ми, но не знам какво да кажа утре в Сената!
— Насочи вниманието си върху Катилина, а останалите просто ги забрави — посъветва го Крас. — Ще извадиш от вълшебната кутийка някоя покъртителна реч и ще я насочиш срещу Катилина. Достатъчно е да го принудиш да напусне Рим. Останалите нека останат, но няма да ги изпускаме от очи. Така ще сме отсекли главата, която Катилина искаше насила да прикачи на силното, но безглаво римско тяло.
— Ако не е заминал вече, едва ли ще замине — предположи мрачно Цицерон.
— Може пък и да го стори — намеси се Луций Кота, — ако успеем да внушим на някои хора, че е добре да седнат по-далеч от него в Сената. Аз самият ще говоря с Публий Сула, Крас ще се срещне с Автроний, той добре го познава. Двамата са най-влиятелните в обкръжението на Катилина. Готов съм да се обзаложа, че ако при влизането си в Сената те демонстративно му обърнат гръб, мнозина от онези, чиито имена бяха споменати преди малко, също ще предпочетат да отстъпят. Инстинктът за самосъхранение струва повече от личната преданост. — Кота се изправи. — Размърдайте си задниците, колеги! Да оставим на Цицерон време да напише най-великата си реч.
Че Цицерон се беше постарал, си пролича на следващата сутрин, когато свика Сената в храма на Юпитер Статор в единия край на площада Велия — място, трудно за нападение и лесно за защита. Навсякъде около светилището стояха пазачи, и то така, че да се виждат отдалеч, което, разбира се, привлече доста от зяпачите на Форума. Катилина дойде рано, както беше предсказал Луций Кота, затова стана очевидно нежеланието на приятелите му да седнат до него. От всички само Луций Касий, Гай Цетег, новоизбраният народен трибун Бестия и Марк Порции Лека намериха достатъчно смелост да го сторят и през цялото време хвърляха заплашителни погледи на Публий Сула и Автроний.
Катилина изведнъж се промени. Най-напред се обърна към Луций Касий, прошепна му нещо в ухото, след което се обърна и към другите. И четиримата му другари поклатиха глава в израз на несъгласие, но в крайна сметка Катилина се наложи. Без да продумат, четиримата се изправиха и се отдалечиха от него.
Точно в този момент Цицерон се впусна в своята реч, която разказваше за някаква среднощна среща, на която се обсъждал план за завладяването на Рим. В речта бяха споменати имената на всички присъствали на срещата, както и това на домакина, и поне на няколко пъти Цицерон помоли Луций Сергий Катилина да напусне Рим, за да отърве веднъж завинаги града от зловещото си присъствие.