Катилина само веднъж го прекъсна:
— Ти да не искаш от мен да се оттегля в доброволно изгнание, Цицероне? — попита той на висок глас, защото вратите бяха отворени и хората се бяха събрали пред входа, за да чуят какво се говори. — Хайде, Цицероне, кажи на Сената, дали трябва да се оттегля в доброволно изгнание! Ако сенатът го пожелае, ще се подчиня!
На което Цицерон не отговори, а вместо това продължи с речта си. „Върви си, напусни, замини“ — общо взето, речта се въртеше около тази тема.
След толкова много колебания и трепетно очакване развръзката се оказа лесна. В мига, в който Цицерон свърши, Катилина се изправи и с цялото си достолепие се огледа на всички страни.
— Заминавам, Цицероне! Напускам Рим! Не желая повече да остана в този град, управляван от един арпински квартирант на временно пребиваване — човек, който не само не е римлянин, но не е дори латинец! Ти си просто един самнитски селяндур, Цицероне, прост селяк от баирите, без род и без минало! Мислиш си, че ти си ме накарал да замина? Е, не си ти! Накараха ме Катул, Мамерк, Кота, Торкват! Напускам не заради твоите слова, а защото те ме изоставиха! Когато човек е изоставен от собствените си събратя, тогава наистина е свършен. Затова и си тръгвам.
Откъм площада се дочуха възгласи на удивление, докато Катилина си проправяше път сред тълпата, след което настъпи мълчание.
Останалите сенатори пък се надигнаха от столовете си и демонстративно се отдалечиха от всички онези, които бяха споменати в речта на Цицерон. Стигна се дори двама братя да се разделят: изглежда, Публий Цетег не желаеше да има нищо общо с брат си Гай и цялата конспирация.
— Надявам сега да си доволен, Марк Тулий — обобщи настроенията Цезар.
Това беше победа, разбира се, че беше победа, и все пак не всичко изглеждаше наред. Дори след като Цицерон се обърна към народа на другия ден, Форумът като че ли пак отказваше да му повярва. Катул изглежда беше засегнат от последните думи на Катилина, затова на следващото заседание на Сената два дни по-късно стана и прочете писмо от Катилина, в което той защитаваше своята невинност и оставяше съпругата си, Аврелия Орестила, на грижите на самия Катул. Веднага тръгнаха слухове, че Катилина наистина се е обрекъл на доброволно изгнание и че е напуснал Рим по Апиевия път (много правилна посока за всеки изгнаник), придружен само от трима по-видни съграждани. Един от тях бил приятелят му от детство Тонгилий. Това подейства силно върху общественото мнение: хората, които допреди малко бяха смятали Катилина за виновен, сега изведнъж го възприеха за жертва.
Животът щеше да стане доста нетърпим за Цицерон, ако няколко дни по-късно в града не бяха пристигнали съвсем различни новини. Катилина не беше заминал за Масилия, както беше обещал, а вместо това си беше надянал тогата и всички инсигнии на римски консул, беше облякъл дванайсет души в аленочервени туники и им беше връчил фасции: сноп пръчки с брадва по средата, символичното въоръжение на римските ликтори, когато напуснат града. Очевидци били забелязали Катилина в Ареций заедно с негов съмишленик — Гай Фламиний, наследник на стара и отдавна залязла патрицианска фамилия. На това отгоре Катилина бил изровил отнякъде сребърен орел, за който твърдял, че е първият орел, даден от Гай Марий на легионите. Етрурия открай време е била крепка опора на Марий, затова и сега населението се стече край орела.
Това, разбира се, сложи край на мълчаливото недоволство на Катул и Мамерк (Хортензий, изглежда, бе сметнал, че подаграта в Мизен е по-безболезнена от главобола в Рим, докато подаграта на Антоний Хибрида в Кума вече се превръщаше в абсурдно извинение от страна на един консул, чийто дълг бе да пази Рим).
И все пак сред по-маловажните личности в Сената все още се намираха такива, които твърдяха, че всичко е дело на самия Цицерон, че в крайна сметка постоянните преследвания, на които го е подложил Цицерон, са принудили Катилина да прекрачи закона. Сред споделящите това мнение беше и по-малкият брат на Целер — Метел Непот, комуто предстоеше да стане народен трибун. Катон, който също щеше да стане народен трибун, шумно хвалеше Цицерон, а това беше още една причина Непот да протестира, той ненавиждаше Катон.