— Ех, кога се е случвало един бунт да стане повод за такова напрежение и взаимно недоверие? — тюхкаше се Цицерон пред Теренция. — Навремето поне Лепид ясно декларира намеренията си! Какво да ти кажа, патриции! Винаги са прави! Докато аз трябва да се разправям с шайка разбойници и дори не мога да ги осъдя за злоупотреби с канализацията, какво ли остава за държавна измяна!
— Горе главата, мъжо — вдъхна му кураж Теренция, която се радваше, че поне веднъж съпругът й е по-мрачен от самата нея. — Всичко вече започна и занапред може само да продължава. Просто чакай и гледай. Съвсем скоро дори най-големите неверници като Непот и Цезар ще трябва да се съгласят с правотата ти.
— Цезар можеше много да ми помогне — сърдеше се Цицерон.
— Но нали той прати Квинт Арий? — напомни му Теренция, която напоследък имаше високо мнение за Цезар: сестра й Фабия не се уморяваше да хвали новия върховен понтифекс.
— Но изобщо не ме подкрепя в Сената. Постоянно спори с мен как съм бил тълкувал извънредното положение. Струва ми се, че и според него Катилина е станал жертва на несправедливост.
— Катул мисли същото, а двамата с Цезар със сигурност не се обичат.
Два дни по-късно в Рим научиха, че Катилина и Манлий най-после са обединили сили и че командват два легиона опитни войници, заедно с няколко хиляди младежи, които тепърва се обучават. Фезула не беше превзета, което означаваше, че арсеналът все още е в римски ръце, другите големи градове в Етрурия също бяха отказали да предадат оръжията си на Катилина. Това беше ясен знак, че в Етрурия не вярват в успеха на бунтовника.
Народното събрание ратифицира указа за извънредно положение и обяви Катилина и Манлий за врагове на държавата; това означаваше, че им се отнема гражданството и всички привилегии, които произтичат от него, включително и правото да бъдат съдени, ако някой ден бъдат заловени. Гай Антоний Хибрида най-сетне се беше прибрал в Рим, пък дори и с подут крак, и Цицерон веднага го прати да подбере войските от Капуа и Пицен — все стари войници с голям опит — и да прогони Катилина и Манлий от подстъпите към Фезула. За всеки случай, като се имаше предвид болният крак, първият консул бе достатъчно благоразумен да назначи заместник главнокомандващ в лицето на опитния боец Марк Петрей. Самият Цицерон се зае с организиране защитата на Рим и започна да раздава щедро онези оръжия, които навремето се бе посвенил да извади… Разбира се, не и на хора, които той, Крас или Катул (вече изцяло предани на каузата) смятаха за съмнителни. Както точно кроеше Катилина, никой не знаеше, нищо че Манлий беше пратил писмо до триумфатора Рекс, който се намираше в Умбрия; беше изненада, че Манлий ще влезе в личен контакт с врага, но това не промени нищо.
И точно в този момент, когато Рим се готвеше да отблъсне атаката от север, а Помпей Руф в Капуа и Метел Капрарий в Апулия се канеха да ликвидират всякакви бунтове — гладиаторски, робски — Катон реши да постави стратегията на Цицерон под въпрос и да заплаши защитата на града след края на консулския мандат. Ноември вървеше към своя край, когато Катон взе думата в Сената и обяви, че ще даде ход на дело срещу новоизбрания консул Луций Лициний Мурена за използване на подкупи при изборите. В качеството си на бъдещ народен трибун, ревеше с цяло гърло Катон, не можел да отдели от личното си време за процеса, затова обвинители щели да бъдат изгубилият изборите Сервий Сулпиций Руф, неговият син (почти дете) и патрицианецът Гай Постумий. Делото щяло да се гледа в съда за подкупи, тъй като обвинителите били все патриции и не могли да разчитат на услугите на Катон в плебейското събрание.
— Марк Порций, не можеш да сториш това! — ужаси се Цицерон и скочи на крака. — Дали Луций Мурена е виновен или невинен, няма никакво значение! Ние имаме да се борим с бунтовници! Не можем да си позволим да посрещнем Новата година с един консул по-малко! Ако наистина си имал намерение да го съдиш, защо сега, защо толкова късно?
— Дългът си е дълг — оправда се Катон. — Уликите се разкриха скоро, а аз още преди месеци се зарекох пред Сената, че ако науча някой от консулите да е подкупвал избирателите, лично ще се постарая той да бъде обвинен и осъден. Не ме е грижа в какво положение е Рим на Нова година! Подкупът си е подкуп. Корупцията трябва да бъде изкоренена на всяка цена.
— Но цената изглежда ще бъда унищожението на Рим! Отложи делото!
— Никога! — закани се Катон. — Не съм твоя кукла! Не съм ничия кукла! Аз знам кой е моят дълг и ще го изпълня!