— Хайде ставай, Публий Корнелий — подкани го той най-любезно, — време е да вървим в храма на Съгласието.
— Колко странно! — отбеляза Луций Кота, щом хората минаха по Весталските стълби на Форума и се насочиха към храма на Съгласието, отделен от Тулианума — мястото за екзекуции, само от Гемониевите стълби.
— Странно ли? Кое е странно? — попита Цицерон, който все така водеше вцепенения Лентул Сура за ръката.
— Точно в този момент изпълнителите поставят статуята на Юпитер Оптимус Максимус на пиедестала в храма. Откога трябваше всичко да е готово! Вече минаха три години, откакто двамата с Торкват се зарекохме. — Луций Кота видимо потръпна. — А колко лоши предзнаменования се случиха оттогава!
— Стотици, и то само в рамките на една година — съгласи се Цицерон. — Беше ми жалко как старата етруска вълчица изгуби момченцето си, отнесено от светкавица. Мило ми беше да я гледам, приличаше на кученце! Оставя Ромул да бозае, но сякаш изобщо не го забелязва.
— Така и не разбрах защо не кърмеше две деца, а само едно — отвърна Кота, но накрая вдигна рамене. — Е, най-вероятно при етруските легендата говори само за едно дете. Статуята очевидно е по-стара от самите Ромул и Рем, а пък самата вълчица още си стои.
— Прав си — рече Цицерон, докато помагаше на Сура да изкачи трите стъпала към портала на необичайно ниския храм, — това е предзнаменование. Надявам се това, че обърнахте статуята на Великия бог към изток, ще донесе добро! — Но на вратата изведнъж се спря. — Богове, каква блъсканица!
Мълвата се беше разнесла светкавично из целия град. Храмът на Съгласието беше препълнен, защото всички сенатори в града, дори и болните, бяха дошли. Изборът на мястото не беше съвсем произволен, нищо че Цицерон си имаше свое мнение за съгласието между класите, на което беше посветено светилището; по принцип заседанията, на които се дискутират прояви на държавна измяна, не биваше да се провеждат в Курия Хостилия, а понеже във въпросната измяна бяха замесени хора от всички обществени слоеве, беше съвсем логично сенаторите да се съберат при Съгласието. За нещастие дървените трибуни, които се монтираха в големите храмове като този на Юпитер Статор, не можеха да се поберат тук. Всеки трябваше да застане, където си намери място, и да се надява, че няма да се задуши.
Най-накрая Цицерон успя да създаде някакъв ред, намествайки консуларните сенатори и магистратите на столове пред народните трибуни и останалите сенатори — така наречените педарии, без право на глас. На втория ред се вмъкнаха действащите магистрати, а между двата реда столове, обърнати един срещу друг, застанаха алоброгите, Волтурций, Цепарий, Лентул Сура, Цетег, Статилий, Габиний Капитон и Фабий Санга.
— Оръжията са били складирани в дома на Гай Цетег! — обяви от вратата задъханият Сулпиций. — Стотици мечове и ножове. Малко щитове и никакви ризници.
— Аз съм запален колекционер на оръжия — обясни с досада Цетег.
Цицерон свъси вежди и се замисли над един друг организационен проблем.
— Гай Косконий — обърна се той към въпросния претор, — чувам, че си бил чудесен стенограф. Не виждам къде можем да поберем половин дузина писари, затова ще се лишим от услугите им. Избери си трима педарии, които могат да пишат бързо, и записвайте всичко, изречено в залата. Четирима души лесно ще си разпределите тежестта, освен това заседанието едва ли ще продължи много, така че ще имате време да сравните бележките си и да съставите общ протокол.
— Погледни го само и го слушай! — прошепна Силан на Цезар. — Най-после се вижда обвеян със слава! — След което Силан издаде някакъв неопределен звук, навярно израз на отвращение. — Е, аз поне намирам цялата тази история изключително гнусна!
— Дори един земевладелец от Арпин има право на слава — възрази Цезар. — Гай Марий даде начало на традиция.
Най-накрая, след доста суетене, Цицерон даде начало на заседанието с молитви, поднасяне жертва на боговете, ауспиции и необходимите поздравления. Но предварителните му очаквания се потвърдиха — заседанието щеше да е кратко. Водачът на среднощната група Тит Волтурций само изслуша показанията на Брог и Фабий Санга, след което помоли да го оставят всичко да разкаже. Отговаряше обстойно на всеки въпрос, потвърждавайки и дори допълвайки обвиненията срещу Лентул Сура и останалите четирима заговорници. Луций Касий, обясни той, ненадейно бил заминал за Трансалпийска Галия. Волтурций предполагал, че се обричал на доброволно изгнание в Масилия. Други съзаклятници също били избягали: Квинт Аний Хилон, братята Сула и Публий Автроний. Едно след друго имената на заговорниците излизаха наяве — конници и богати банкери, службогонци и неудачници. Докато Волтурций приключи с тирадата си, стана ясно, че в съзаклятието са замесени двайсет и седем римляни — като се почне от Катилина и се свърши със самия Волтурций (а през цялото време Публий Сула, племенникът на диктатора, който не беше споменат, обилно се потеше).