След показанията на Волтурций Мамерк Лепид разчупи печатите на писмата и ги прочете на глас. Те не казваха нищо ново.
За да изиграе добре ролята си на съвестен адвокат, който най-вече иска да се разкрие цялата истина, Цицерон се зае с разпита на Гай Цетег. Но за негово голямо съжаление Цетег не издържа дълго на разпита и на свой ред си призна всичко.
След него дойде ред на Статилий, който също не отрече нищо.
Лентул Сура дори не изчака въпросите, ами разказа всичко на един дъх.
Единствен Габиний Капитон известно време се опитваше да отрича, но след като Цицерон го притисна, на свой ред призна.
Последен поред беше Марк Цепарий, който шумно захлипа и едва се разбираше какво говори. Но по всичко изглеждаше, че се признава за виновен.
На Катул не му беше никак лесно, но когато разпитът свърши, той подложи на гласуване тържествени благодарности към прозорливия и бдителен първи консул.
— А аз те обявявам за „патер патрие“, баща на отечеството! — провикна се Катон.
— Това насериозно ли го каза, или се шегува? — попита Силан Цезар.
— С Катон човек никога не може да е сигурен.
На Цицерон бе позволено да издаде заповеди за задържането на всички съзаклятници, които са избягали от закона. След което дойде ред всеки от петимата заловени да бъде поставен под сенаторски надзор.
— Аз ще приема в дома си Лентул Сура — предложи с тъга Луций Цезар. — Той е мой зет. Навярно някой друг Лентул би могъл да го поиска по закон, но по право се пада на мен.
— Аз ще приема Габиний Капитон — рече Крас.
— А аз — Статилий — обяви Цезар.
— Дайте ми младия Цетег — поиска Квинт Корнифиций.
— А на мен Цепарий — последен се обади старият Гней Теренций.
— А как ще постъпим с претора — изменник? — попита Силан, който от недостига на въздух се чувстваше зле.
— Ще поискаме от него да свали знаците на властта и да разпусне ликторите си — отговори Цицерон.
— Не съм убеден, че е законно — възрази му с известно нежелание Цезар. — Никой няма право да прекратява мандата на висш магистрат преди края на годината. С други думи, нямаш право да го арестуваш.
— Имаме право да го задържим според Сенатус Консултум Ултимум! — тросна се Цицерон. Защо Цезар все си търсеше за какво да се заяжда? — Ако така ти харесва, няма да го наречем прекратяване на мандата! Приеми, че просто сме му отнели парадните дрехи!
При което Крас предложи да се гласува публична благодарност за разкриването на заговора, и то без проливане на кръв вътре в свещените граници на града. Името на Цицерон никъде не се спомена.
— Така както си станал, Красе, защо да не гласуваш и граждански венец на нашия скъп Марк Тулий Цицерон? — подразни го Попликола.
— Е, това беше шега — подшушна Силан на Цезар.
— О, слава на боговете, най-после закрива заседанието — отговори Цезар. — Толкова ли не успя да измисли повод да се съберем при Юпитер Статор или Белона?
— Утре пак тук, в два часа след изгрев! — обяви Цицерон сред възгласи на недоволство и си запроправя път през тълпата. Бързаше да се качи на рострата и да прочете успокоителна реч пред насъбралото се множество.
— Не знам защо толкова се е разбързал — сподели Крас пред Цезар. Двамата стояха настрана и се радваха на чистия въздух. — Така и така не може да се прибере вкъщи тази вечер. Жена му е домакиня на празненствата на Бона Дея.
— Да, разбира се — въздъхна Цезар. — Жена ми и майка ми ще присъстват, да не говорим за всичките весталки. Предполагам, че и Юлия ще отиде, вече е пораснала.
— Ще ми се и Цицерон да порасне.
— Е, хайде сега, Красе, веднъж да дойде големият му ден! Остави го да се радва на малката си победа. Заговорът не беше чак толкова сериозен и шансовете му да успее са колкото тези на Пан срещу Аполон. Буря в чаша вода, нищо повече.