— Да пукнат дано! — беснееше Крас, което беше доста необичайно за спокойния му нрав. — Поне половината от сенаторите стояха и гледаха с надеждата клеветите на Тарквиний да минат! Какъв късмет, че Квинт Курий реши да остави писмата си на моя праг! Иначе днес щях сериозно да загазя.
— Моето положение беше по-критично — напомни му Цезар. — Но за щастие и обвиненията бяха жалки. Глупаци! Катул и Пизон се сетиха да ме замесят и мен едва след като Тарквиний обвини теб. Да бяха помислили миналата нощ, щяха да подправят някое писмо. Или поне щяха да си замълчат, преди да разполагат с подобни писма. Едно от нещата, които винаги са ми повдигали духа, Марк, е мисълта колко тъпи са враговете ми! За мен е голяма утеха да знам, че никога няма да се намери противник, по-умен от мен.
Крас беше свикнал с подобни изказвания от страна на Цезар, но пак учудено изгледа по-младия си приятел. Този човек никога ли нямаше да се усъмни в силите си? Дори да се е случвало, Крас никога не го беше виждал. Добре поне, че Цезар беше спокоен човек, иначе Рим щеше да се моли хиляда Катилини да дойдат вместо него.
— Аз утре няма да присъствам — предупреди го Крас.
— Обещава да е интересно.
— Не ме интересува, пък ако ще и гладиатори да докарат в Сената! Цицерон да се радва на славата си без мен. „Баща на отечеството“, как ли пък не!
— О, Катон просто се пошегува, Марк!
— Че Катон се е пошегувал, е така, Цезаре, но мен ме дразни това, че Цицерон го възприе буквално.
— Горкият. Сигурно му е тежко да стои все вън от центъра на събитията.
— Ти да не си се разболял? Откога си започнал да съчувстваш на другите?
— О, случвало се е да изпитвам съчувствие. А това, че Цицерон предизвиква подобно, не е никак странно. Той е толкова уязвим.
Макар цял ден да организираше милициите и да мислеше как да реши ужасната си дилема, Цицерон намери време да превърне храма на Съгласието в по-приветливо място за заседания. Когато на другия ден — петият от месец декември — сенаторите се явиха призори на входа, дърводелците вече бяха довършили работата си. Имаше по три реда трибуни от двете страни на залата, а в дъното — малък подиум за магистратите. Дори пейката за народните трибуни не беше забравена.
— Не можете да си донесете столовете — предупреди ги Цицерон, — няма да се поберат на редовете, но можете да използвате самите трибуни да седнете. — Консулът посочи горния ръб на предната и задната фасада. — Освен това отворих отдушници.
Навярно бяха дошли около триста души. След като се посуетиха малко, сенаторите дадоха знак, че са готови за работа.
— Назначени отци — започна тържествено Цицерон, — свиках това събрание, за да обсъдим още един въпрос, който нито можем да отлагаме, нито ни е позволено да пренебрегнем. А именно какво да правим с петимата арестувани.
В много отношения положението прилича на онова отпреди трийсет и седем години, когато Сатурнин и неговите метежници са завладели Капитолия и впоследствие се предали. Никой не знаел как да се постъпи с тях! Никой не искал да поеме охраната на някой от тези отчаяни бунтовници по време, когато било ясно, че имат многобройни привърженици — нищо чудно, ако някой приемел при себе си някой от съзаклятниците, да му изгорят къщата, а него да убият. В крайна сметка Сатурнин и четиринайсетте най-важни негови съмишленици били заключени в обичния дом на нашия Сенат, Курия Хостилия. Сграда без прозорци с две масивни бронзови врати. Непревземаема. Тогава група роби, водени от някой си Сцева, се качили на покрива, разместили керемидите и започнали да замерват с тях пленниците, докато ги убият до един. Осъдително деяние, но от голяма полза за обществения мир! Щом Сатурнин умрял, Рим изведнъж се усмирил. Признавам, че в момента армията на Катилина в Етрурия представлява сериозно усложнение, но най-напред трябва да усмирим Рим!
Цицерон млъкна за малко. Много добре знаеше, че в Сената се намират някои от онези младежи, които навремето Сула беше качил на покрива на Курията и че сред тях не се е намирал нито един роб. Един от шайката младежи беше собственикът на Сцева, Квинт… как беше… Кротон, който щом страстите се уталожиха и всичко се забрави, дари свободата на Сцева и публично го похвали за извършеното деяние. Оттам цялата вина беше прехвърлена на други. Сула така и не издаде измамата, още по-малко би го сторил като диктатор.
— Назначени отци — смъмри Цицерон колегите си, — ние сме седнали на действащ вулкан! Петима души стоят под стража в различни римски домове, петима души, които тук, в тази зала и пред това събрание признаха изцяло своята вина. Признаха, че са съучастници в държавна измяна! Но в същото време стигнаха до тези самопризнания едва когато се увериха в съществуването на доказателства, уличаващи ги в заговор! И докато признаваха собствената си вина, обявиха за свои съучастници мнозина други, които сега подлежат на задържане, където и когато бъдат открити. Помислете в такъв случай какво ще стане, когато ги заловим. Ще имаме може би двайсет души, разпределени из обикновени римски домове, където ще живеят през времето на мъчително дългия процес срещу тях.