— Ако това събрание реши съдбата на петимата задържани и на всички избягали, членовете му ще бъдат свободни от юридическа отговорност, колкото… колкото… Ами представете си, че сега някой подложи скъпия Гай Рабирий на съд по обвинение, че е убил Сатурнин! Смехотворно, назначени отци. Сенатус Консултум Ултимум стои над всичко и позволява всичко. Ето защо аз се обявявам за това след сериозен дебат нашето събрание още днес да вземе решение каква да бъде съдбата на петимата задържани, признали сами вината си. Да ги държим под стража до провеждането на процес би представлявало според мен опасност за държавата. Нека обсъдим проблема още днес и да решим какво да правим с тях, ползвайки се от пълната закрила на Сенатус Консултум Ултимум! Според действащия указ ние сме в правото си да решим тяхната екзекуция. Можем също така да ги изпратим на вечно заточение, да конфискуваме собствеността им, да ги лишим от огън и вода на територията на Италия до края на живота им.
Цицерон си пое въздух и се запита как ще реагира Катон. Със сигурност и той щеше да се възпротиви. Да, Катон се беше наежил като за бой. Но тъй като беше просто новоизбран народен трибун, щеше да вземе думата един от последните.
— Назначени отци, не е моя работа да вземам решение. Аз само изпълних своя дълг, като представих пред вас юридическите рамки и като ви обясних какво можете да направите при действащото извънредно положение. Лично аз съм за това да вземем решение тук и днес, а не да чакаме процес. Но няма да насочвам по никакъв начин нашето събрание какво решение да вземе за виновните. Нека това го стори друг.
Замълча и отправи предизвикателен поглед към Цезар, после и към Катон.
— Редът на изказванията няма да следва изпълняваната към момента длъжност, а ще взема предвид възрастта и опита на всеки присъстващ. Ето защо ще поискам пръв да се изкаже новоизбраният първи консул, след това новоизбраният втори консул, а оттам нататък — всеки консуларен сенатор. Доколкото мога да броя, в залата присъстват четиринайсет бивши консули. След това ще дам думата на новоизбрания претор Гай Юлий Цезар, на останалите новоизбрани претори, на действащите претори, на новоизбраните едили, на действащите едили, най-накрая на новоизбраните народни трибуни и на действащите народни трибуни. Ще си запазя за по-късно правото да реша ще се изказват ли и бившите претори, защото вече изброих шейсет сенатори, нищо че трима от действащите претори в момента са извън града и ни закрилят от Катилина и Манлий. Ето защо правя обща сметка от петдесет и седем души с право да се изкажат, без да смятам бившите претори.
— Петдесет и осем, Марк Тулий.
Как можа да пропусне Метел Целер, градския претор?
— Ти не трябваше ли да си в Пицен и да събираш войска?
— Доколкото си спомням, Марк Тулий, ти лично ме изпрати в Пицен при условие да се завръщам в Рим на всеки единайсети ден. А освен това трябва да съм тук в продължение на дванайсет дни около смяната на народните трибуни.
— Да, така беше. Петдесет и осем тогава. Това означава, че никой няма време да се сдобие с репутация на голям оратор, разбирате ли ме? Дебатът трябва да приключи още днес! Искам да гласуваме преди залез-слънце. Ето защо ви предупреждавам, назначени отци, ако се самозабравите, ще ви прекъсвам.
Цицерон се обърна към Силан:
— Децим Юний, би ли дал ход на дебата?
— Като имам предвид твоето предупреждение за ограниченото време, Марк Тулий, ще бъда кратък — започна той неуверено. Човекът, който се изкажеше пръв, трябваше да даде тон на останалите и да подкара всички следващи оратори в руслото на собствената си мисъл. Цицерон винаги се справяше, но Силан не беше сигурен в себе си, още повече че нямаше представа какви са настроенията сред мнозинството сенатори.
Цицерон ясно беше намекнал, че е в подкрепа на смъртното наказание. Но какво ли искаха другите? Най-накрая Силан избяга от отговорност, като се изказа в полза на „най-тежкото наказание“. Успя да се въздържи от употребата на думата процес, което трябваше да се изтълкува в смисъл процес да няма.