Силан изглеждаше доста смутен, Цицерон кипеше от гняв, а всички останали слушаха замислени, включително Катон.
— Аз оценявам отношението на нашия опитен консул към това, което упорито нарича Сенатус Консултум Ултимум, съгласен съм, че под неговото спасително було могат да се пренебрегнат всички закони и процедури, действащи при нормални обстоятелства. Разбирам, че основният мотив на нашия опитен консул е добруването на Рим, давам си сметка за неговата тревога да не би присъствието на изменниците в рамките на града да се превърне в беда. Той иска всичко да приключи възможно най-бързо. Е, и аз това искам! Но не и с цената на смъртна присъда, пък ако ще за целта да се върнем в царския период. Не се страхувам нито от нашия опитен консул, нито от четиринайсетте забележителни мъже, присъстващи сред нас, които вече са били консули. Не се страхувам от консулите догодина, нито от тазгодишните претори, нито от преторите догодина, нито изобщо от някого, присъстващ в тази зала, който вече е бил претор и все още има надежда да стане консул.
Цезар се спря и огледа аудиторията с възможно най-сериозно изражение.
— Това, от което се страхувам, е някой бъдещ консул, който ще управлява след десет или след двайсет години. Що за прецедент ще види той в това, което се готвим да решим днес? В интерес на истината какъв беше онзи прецедент около убийството на Сатурнин, който нашият опитен консул приведе като довод? В деня, когато всички знаем кои незаконно отнеха живота на римски граждани, въпросните самоназначили се екзекутори оскверниха едно римско светилище, защото Курия Хостилия представлява именно светилище! Самият Рим беше осквернен. Що за пример, питам аз! Но пак ви казвам, не се страхувам от нашия опитен консул! Страхувам се от някой друг, не чак толкова опитен, но далеч по-безскрупулен бъдещ консул.
Нека разсъждаваме трезво и да отсъдим безпристрастно. Има и други наказания, освен смъртта. Има и други наказания от това да пратиш човек на приятно изгнание в Атина или Масилия. Какво ще кажете за Корфиний, Сулмон или някой друг добре укрепен италийски град? Точно по такива места сме държали в продължение на векове своите непокорни царе и принцове. Защо да не държим и враговете на римската държава? Нека конфискуваме имотите им, за да заплатим добре на жителите на някой подобен град грижите, които ще поемат заради нас. Нека по този начин се погрижим осъдените никога да не избягат. Да ги накараме да страдат, да! Но не и да ги убиваме!
Когато Цезар седна на мястото си, никой не отговори веднага, дори Цицерон. Най-накрая консулът за следващата година Силан се надигна.
— Гай Юлий, мисля, че неправилно си изтълкувал това, което имах предвид, изказвайки се в подкрепа на „най-тежкото наказание“. Мисля, че и другите са допуснали същата грешка. Далеч не съм искал да кажа смърт! Смъртното наказание противоречи на римския дух. Не, всъщност аз имах предвид точно това, за което ти говори. Доживотен домашен арест в някой недостъпен планински градец, заплатен с цената на отнетото имущество.
И така нещата тръгнаха в тази посока, като изведнъж всички се заизказваха в подкрепа на доживотна присъда и конфискация на имуществото.
Когато преторите се изредиха, Цицерон поиска думата.
— В залата присъстват твърде много бивши претори, та да мога да позволя на всеки да се изкаже, а спомняте си, че бившите претори не бяха включени в петдесет и осемте. Онези, които нямат намерение да внесат някакво ново предложение в този дебат, нека отговорят с вдигане на ръка на двата въпроса, които сега ще задам. Кои са в подкрепа на смъртно наказание?
Никой не вдигна ръка. Цицерон се изчерви от яд.
— Кои са в подкрепа на доживотно заточение в италийски град и пълна конфискация на имуществото?
Оказа се, че всички подкрепят това наказание.
— Тиберий Клавдий Нерон, ти какво ще кажеш?
— Никой не спомена за „съдебен процес“ и това дълбоко ме безпокои. Всеки римлянин, пък бил той и признал вината си изменник, има право на съдебен процес, следователно всички тези хора трябва да бъдат съдени. Но не мисля, че е уместно да бъдат съдени преди техният водач Катилина да бъде заловен или сам доброволно да се предаде. Нека главният виновник бъде съден най-напред.
— Катилина — напомни му любезно Цицерон — вече не е римски гражданин! Катилина няма право на съдебен процес по абсолютно никое възможно обвинение.
— Той също трябваше да бъде съден — настоя Клавдий Нерон и седна на мястото си.