От всички народни трибуни Метел Непот, председател на колегията, която предстоеше след няколко дни да влезе в длъжност, пръв взе думата. Беше му омръзнало и имаше лоши предчувствия. Бяха минали осем часа, което не беше чак толкова лошо при условие, че разискваният въпрос беше важен, а и вече трийсетина сенатори се бяха изказали. Но това, което го ужасяваше, бе мисълта, че след него идва ред на Катон — а кога изказванията на Катон не са били дълги, усукани, голословни, неуместни и безкрайно досадни? Затова Непот предварително си отмъсти с порядъчно обстойна реч в подкрепа на Цезар и при сядането си се опита да изпепели с поглед Катон.
На Метел Непот дори не му хрумваше, че той самият представлява единствената причина Катон да присъства този ден в залата в качеството на народен трибун. Когато Непот напусна Изтока след една приятна военна кампания, прекарана като висш легат в щаба на Помпей Велики, той избра доста необичаен начин на пътуване. Което си беше естествено. Непот беше един от най-видните Цецилии, беше изключително богат, освен това беше натрупал допълнително богатства по време на войните на изток, а освен това беше шурей на Помпей. Затова се отдаде на лукс и охолство. Оставаше му само да преброди Апиевия път, а до изборите и летните горещини имаше още време. Когато човек бърза, или язди кон, или се вози на колесница, но Метел Непот за никъде не бързаше. Вместо това предпочете носилка, носена от дванайсет души. Вътре в носилката му беше постлан мек дюшек, тапициран с пурпур, а един слуга стоеше свит в ъгъла и му поднасяше храна, пиене, нощно гърне, книги, каквото пожелае.
Понеже Непот никога не подаваше глава през дебелите завеси на носилката, така и не забелязваше пешеходците, които свитата му подминаваше, затова нямаше как да знае за шестимата скромни люде, които вървяха в обратната посока. Трима от тях бяха роби, а другите трима се казваха Мунаций Руф, Атенодор Кордилион и Марк Порций Катон. Целта им беше Катоновото имение в Пукания, където имаха на разположение едно дълго лято, много книги и никакви деца.
Дълго време Катон стоеше встрани от пътя и наблюдаваше странния парад. Броеше хората, броеше колите: роби, танцьорки, наложнички, пазачи, плячка, пътуваща кухня, няколко библиотеки на колела и цели изби с вино.
— Хей, войнико, кой е този източен деспот? — подвикна той на един от стражите, докато шествието се разминаваше с него.
— Квинт Цецилий Метел Непот, шурей на Великия! — отговори му войникът.
— Като гледам, ужасно се е разбързал — подхвърлил саркастично Катон.
Но войникът беше взел думите му насериозно.
— Така е, пътниче! Бърза да се кандидатира за народен трибун!
Катон продължил пътя си на юг, но преди слънцето да е превалило, се спрял и тръгнал към Рим.
— Какво има? — зачудил се Мунаций Руф.
— Трябва да се прибера в Рим и да се кандидатирам за народен трибун — процедил през зъби той. — Все някой в тази колегия от смешници трябва да му развали кефа на тоя… И на всемогъщия му господар Помпей Велики!
Катон не се справи никак зле на изборите: събраните от него гласове отстъпваха само на тези на Метел Непот. Оттогава насам, щом Непот седнеше, Катон ставаше.
— Смъртта е единственото наказание! — изкрещя той на сенаторите.
Сенаторите го изгледаха недоумяващо. Той беше най-заклетият защитник на старите традиции, затова никой не се съмняваше, че ще подкрепи или Цезар, или Клавдий Нерон.
— Смъртта е единственото наказание, повтарям! Какви са тия глупости за законите и републиката? Кога републиката е криела под полите си очевидни изменници? Няма закон за откритите изменници. Законите са за по-скромните люде. Законите са за хора, които могат и да ги нарушат, но не с цел да навредят на отечеството си — градът, който ги е хранил и ги е превърнал в това, което са.
Погледнете само Децим Юний Силан — хилав, треперлив глупак! Първо си мисли, че Марк Тулий иска смъртно наказание и предлага „най-тежкото наказание“! След това Цезар се изказва и той веднага променя мнението си — искал да каже, каквото Цезар бил казал! Как би могъл той да обиди любимия си Цезар? А какво да кажем за самия Цезар, за това префинено, женствено конте, което все ни натяква, че е наследник на боговете! Цезар, назначени отци, е истинският подстрекател на целия този заговор! Катилина ли? Лентул Сура ли? Марк Крас ли? Не, не и не! Цезар! Заговорът е дело единствено на Цезар! Нима не беше Цезар човекът, който се опита преди три години да убие собствения си вуйчо Луций Кота и колегата му Луций Торкват в деня на влизането им длъжност? Да, Цезар предпочиташе Рим да се управлява от Публий Сула и Автроний, отколкото от майчиния му брат! Цезар, Цезар, винаги и само Цезар! Вижте го, сенатори! Струвал повече от всички ни, взети заедно! Наследник на боговете, роден да управлява, решен да манипулира всичко и всички, готов всеки миг да бутне други в пещта, докато сам си стои на хладно! Цезар! Плюя на теб, Цезаре, плюя!