И което си беше истина, Катон понечи наистина да го наплюе. Повечето сенатори го гледаха удивени, понеже никога не бяха слушали подобна пропита с омраза пледоария. Всеки знаеше, че Катон и Цезар не се обичат; повечето бяха чули, че Цезар е сложил рога на Катон. Но чак пък да изпаднеш в такава истерия? Да обвиняваш другия в държавна измяна? Какво му беше станало на Катон?
— Ние държим под стража петима души, които са признали за своите и на още шестнайсет души престъпления. Къде е тук необходимостта от процес? Процесът е загуба на време и на държавни пари! Освен това, назначени отци, там, където започне съдебен процес, се отваря и възможност за подкупи и бързо обогатяване. Имало е случаи с престъпления почти толкова сериозни като това, когато виновниците са били оправдавани при очевидни доказателства за вината им! Не са един и двама съдебните заседатели, които са протегнали алчните си ръце към богатствата на хора като Марк Крас, приятеля и финансов гарант на Цезар! Нима Катилина се очакваше да управлява Рим? Не! Диктатор щеше да бъде Цезар, Катилина негов предан началник на конницата, а Крас — самовластен господар на хазната!
— Надявам се имаш някакви доказателства за всичко това — обади се любезно Цезар; отдавна беше научил, че невъзмутимото държание на противниците му силно разсейваше Катон.
— Ще намеря доказателства, не се бой! — изкрещя му той. — Където има злодеяния, има и доказателства за тях! Виж доказателствата, с които изобличихме петимата изменници! Видяха ги, чуха ги и сами признаха останалото. Това са доказателства! Аз ще намеря доказателства за участието на Цезар в този заговор, както и за неуспешния заговор отпреди три години! Никакъв процес за петимата виновни! Никакъв процес за когото и да било от тях! И никаква възможност да избегнат смъртта! Цезар говори колко милостиво наказание било смъртта и се обляга на някакви философски измислици. Смъртта, казва той, била просто вечен сън. Ама ние знаем ли го със сигурност? Не, не го знаем! Никой не се е връщал от смъртта, за да ни каже какво става, като умрем! Смъртта е по-евтина, смъртта е окончателна. Нека петимата умрат още днес!
Цезар отново се обади:
— Само ако измяната бъде призната за „пердуелион“, Катоне, смъртното наказание може да бъде законно. А ако не искаш да повдигнеш процес срещу тези хора, как можеш да решиш дали са извършили пердуелион или майестас? Усещам, че пледираш в полза на първото, но дали е така наистина?
— Сега не му е времето за юридически спорове, дори да нямаше лични причини да искаш снизхождението ни, Цезаре! — отвърна Катон. — Те трябва да умрат, и то още днес!
Катон беше поел по наклонената плоскост и щеше да се търкаля по нея с часове, докато не се убеди, че е изсмукал всякаква воля за съпротива у слушателите. Сенаторите нервничеха, Цицерон за малко да се разплаче: Катон щеше да приказва до залез-слънце, следователно гласуването трябваше да се отложи за следващия ден.
До залез-слънце оставаше един час, когато в залата нахълта някакъв роб и почти незабелязан подаде на Цезар сгъната бележка.
Катон веднага подскочи.
— Аха! Предателят е изобличен! — извика той доволно. — Има наглостта да получава писма от съучастниците си под носа ни. Дотам стига неговото безочие, неговото презрение към всички в тази зала! Аз казвам, че ти си предател, Цезаре! Казвам, че това писмо съдържа доказателства!
Докато Катон го заплашваше, Цезар четеше. Когато вдигна поглед, изражението му беше доста трудно за определяне. Дали не го беше обзело известно притеснение? Или пък се забавляваше?
— Прочети го на глас, Цезаре, прочети го да чуем! — подкани го Катон.
Но Цезар поклати глава. Сгъна бележката, изправи се и прекоси цялата зала до мястото на Катон — на втория ред от отсрещната страна. Подаде му бележката и му се ухили.
— Мисля, че ще предпочетеш да запазиш съдържанието за себе си.
Катон не четеше бързо. И докато той сричаше под носа си, сенаторите се радваха на тишината и тръпнеха от ужас какво ще стане, щом Катон вземе думата повторно (както тръпнеха от ужас какво ли ги очаква, ако писмото наистина се изтълкува като изменническо).