Изведнъж Катон изпищя и всички подскочиха. Той смачка писмото на топка и го хвърли по посока на Цезар.
— Задръж го, долни развратнико!
Но Цезар не можа да вземе писмото. То падна някъде на средата между двамата с Катон и преди друг да е реагирал, Филип го грабна… И го отвори. Четенето му се удаваше по-лесно, отколкото на Катон, и само след минути вече се заливаше от смях; щом свърши, го предаде на съседа си, и така един по един всички бъдещи магистрати го прочетоха, докато се стигна до самия Силан.
Катон си даде сметка, че епизодът му е отнел вниманието на аудиторията. Всички или се смееха, или чакаха с нетърпение на свой ред да прочетат писмото.
— Не е ли характерно за това събрание една мръсотия да привлича повече интерес от съдбата на банда изменници? Първи консуле, искам от Сената да се възползва от клаузите на действащия Сенатус Консултум Ултимум и да ти нареди незабавната екзекуция на петимата заловени изменници, както и да издадеш задочна смъртна присъда на четирима души: Луций Касий Лонгин, Квинт Аний Хилон, Публий Умбрен и Публий Фурий. Присъдата да се изпълни при залавяне на виновните.
Разбира се, Цицерон не по-малко от всеки друг изгаряше от любопитство да прочете бележката, но се възползва от предоставената възможност.
— Благодаря, Марк Порций, ще подложа на гласуване предложението ти петимата задържани да бъдат незабавно екзекутирани, а останалите четирима — екзекутирани веднага след залавянето им. Всички, които са в подкрепа на смъртната присъда, да застанат от дясната ми страна. Всички, които са против — от лявата.
Първият от бъдещите консули, Децим Юний Силан, се добра до писмото точно преди гласуването. В бележката пишеше:
Брут току-що ми съобщи, че моят полубрат — нищожество Катон те е обвинил в измяна пред Сената, нищо че сам е признал, че не разполага с доказателства! Мили мой любими, не му обръщай внимание. Това е чиста злоба, задето му открадна Атилия и сложи рога на главата му — да не говорим как тя му е заявила в лицето, че е детска нишка в сравнение с теб. За последното мога да се закълна. Цял Рим е с детски пишки в сравнение с теб.
Помни, че Катон не струва колкото праха под патрицианските ти нозе, че той е просто наследник на една робиня и на един самозабравил се селянин, който навремето се кланяше на патрициите, за да се издигне до цензор, а след това съсипа домовете на не един и двама от тях. Този Катон би желал да стори същото. Той ненавижда всички патриции, но теб — повече от останалите. А ако знаеше какво има между нас с теб, Цезаре, би те намразил още по-силно.
Бъди смел, не обръщай внимание на този отровен плевел и на приятелчетата му. Рим има по-голяма нужда от един-единствен Цезар, отколкото от петдесет Катоновци и Бибуловци. А и техните жени биха могли да кажат същото!
Силан изгледа Цезар с мрачно достойнство и нищо не каза. Цезар излъчваше тъга, но не и угризения. Силан се надигна от мястото си и застана вдясно от Цицерон: не можеше да гласува в полза на Цезар.
Малцина се намериха да гласуват заедно с Цезар против. Но пък и далеч не всички седнаха вдясно от консула. Метел Целер, Метел Непот, Луций Цезар, неколцина от народните трибуни, включително Лабиен, Филип, Гай Октавий, двамата Лукули, Тиберий Нерон, Луций Кота и Торкват останаха вляво от Цицерон, заедно с трийсетина педарии. Мамерк Лепид също седна при тях.
— Забелязвам, че Публий Цетег е сред тези, които гласуват за екзекуцията на брат му — каза Цицерон. — Гай Касий също е в подкрепа екзекуцията на братовчед си. Решението на Сената е почти единодушно.
— Мръсник! Винаги преувеличава! — ядоса се Лабиен.
— Защо не? — вдигна рамене Цезар. — Паметта е къса, а протоколите обикновено записват подобни изказвания, но не и имена: Гай Косконий сигурно няма да се престарае.
— Къде е писмото? — попита Лабиен, изгарящ от любопитство.
— У Цицерон.
— Няма да остане дълго! — Лабиен се изправи, направи няколко крачки, застана до консула и със заплашителен жест издърпа хартията от ръцете му. — Ето, това си е твое — подаде го той на Цезар.
— О, прочети го, Лабиене! — засмя се Цезар. — Не виждам защо ти да не знаеш това, което вече всички научиха, включително съпругът на въпросната дама.
Сенаторите се връщаха по местата си, но Цезар остана прав, та Цицерон да му даде думата.
— Назначени отци, вие пожелахте девет души да умрат — рече Цезар. — Това според аргументите на Марк Порций Катон било най-тежкото наказание, което държавата могла да наложи. В такъв случай би трябвало да е и единственото наказание. Бих искал да предложа решение оттук нататък нищо повече да не се предприема. Да не се конфискува ничия собственост. Жените и децата на осъдените никога повече няма да ги видят. За тях това е достатъчно наказание, задето са живели заедно с предатели. Ако не друго, то поне нека им оставим с какво да живеят.