— Все още не разбирам какво искаш да кажеш — призна си Лабиен.
Цезар въздъхна.
— Ето ни пак изправени пред един указ за извънредно положение, Лабиене. Но погледни какво се случи с него! За Цицерон въпросният указ се превърна в съвсем почтено, налагащо се от само себе си и крайно удобно средство за установяване на лична власт. Трябва ти само да подмамиш Сената да го гласува и ползвайки се от закрилата му, вече си свободен да пренебрегваш и законите, и политическите традиции! Дори не ти се налага да прокарваш поправки в действащите закони. Цицерон чисто и просто използва своя Сенатус Консултум Ултимум, за да затвори устите и да прекърши вратовете на римски граждани. Без излишни церемонии, без капка милосърдие към близките на осъдените! Петимата души бяха изпратени на смърт по-бързо, отколкото се постъпва с дезертьорите в армията! Е, никой не ги замерваше с керемиди, но затова пък ги екзекутираха с пълното съгласие на римския сенат! Който по настояване на Цицерон си присвои правото да бъде съдия и съдебен заседател едновременно! Как ли е гледала тълпата на събитията от вечерта, а, Лабиене? Ще ти кажа как. От днес нататък никой римски гражданин не може да е сигурен, че в случай на нужда ще му се даде свещеното право да бъде съден, преди да го осъдят. А онзи така наречен блестящ интелектуалец, онзи главозамаял се от собствената си тъпота глупак Цицерон си въобразява, че е спасил Сената от изключително трудна ситуация по най-добрия и удобен начин! Признавам, че за Сената това беше най-лесният и удобен начин. Но за мнозинството римски граждани, от първата класа до безимотните, това, което Цицерон създаде днес, подписва смъртната присъда на едно от неотменимите граждански права. Какво пречи на Сената при действието на друг указ за извънредно положение да реши, че всеки римлянин може да бъде екзекутиран, без да се води какъвто и да е процес срещу него! Какво ни гарантира, че това няма да се случи някой ден повторно, Лабиене? Кажи ми, какво ни го гарантира?
Лабиен не знаеше какво да му отговори. Той остави чашата на масата и зяпна Цезар, сякаш за пръв път го виждаше. Защо все Цезар успяваше да види далечните последици на всяко събитие, когато всички други бяха слепи за тях? Защо той, Тит Лабиен, не беше проумял сам какво точно върши Цицерон? Та самият Цицерон не го беше разбрал! Само Цезар. Онези, които бяха гласували срещу екзекуцията, го бяха сторили, защото не им даваше сърце да осъдят своите колеги, или защото по природа бяха склонни да спорят за всичко.
— Тази сутрин направих недопустима грешка, когато взех думата в Сената — ядосваше се Цезар. — Предпочетох да говоря с ирония, смятах, че ще е по-добре да сдържа емоциите си и да разчитам на трезвия разум на сенаторите. Реших да се направя на мъдър, да докажа колко налудничаво е предложението на Цицерон, като насочих вниманието на всички към царския период; опитах се да внуша как Цицерон подрива устоите на републиката и ни връща далече в миналото. Твърде сложно. Трябваше да говоря като за пред малки деца, да напомня очевидни истини. Но си казах, че имам пред себе си възрастни и образовани хора, които притежават поне малко разум. Затова възприех иронията. Без да си давам сметка, че те така и няма да разберат къде всъщност искам да ги отведа с доводите си. Трябваше да съм прям и откровен, така както съм в момента пред теб, но не исках да ги притискам твърде много, да не би да се заслепят от гняв! Но те вече са били слепи, нищо не ми е коствало да опитам! Не правя често грешки, Лабиене, но тази сутрин допуснах една. Ей на, вземи например Катон! Единственият човек, от когото очаквах да ме подкрепи, колкото и да ме мрази. Това, което той говори, беше глупост. Но останалите се хванаха за словата му, както евнусите се лепят за статуята на Кибела.
— Катон е злобно кученце, което само знае да лае.
— Не, Лабиене, той е опасен глупак. Опасен, защото не си дава сметка, че е глупак.
— Това може да се каже за повечето от нас.
Цезар го изгледа намръщено.
— Аз не съм глупак, Тит.
— Никой не се и съмнява в това. — Защо така се получаваше, че в компанията на човек, който не пие, виното губеше ефекта си? Лабиен си наля вода. — Не можем да върнем времето назад, Цезаре. Вярвам ти, че ще накараш Цицерон да съжалява, задето се е родил, но как ще го постигнеш?