— Аз съм виновна за този брак.
— Е, сигурна съм, че си го сторила с добри намерения — увери я Юлия и въздъхна. — Но ми се ще да беше избрала някоя по-интелигентна от Помпея Сула!
— Избрах я — оправда се унило Аврелия, — защото нея ми предложиха. И защото си мислех, че единственият начин да предотвратя една сватба между Цезар и Сервилия, е да изпреваря събитията.
По-късно мнозина сенатори щяха да си спомнят, че са предпочели да се оттеглят от Форума далеч преди екзекуцията на Лентул Сура и останалите.
Един от тях беше новоизбраният консул Децим Юний Силан; друг — новоизбраният народен трибун Марк Порций Катон.
Силан се прибра в дома си, преди Катон да го е настигнал, защото хората по улиците многократно спираха шурея му и той слушаше поздравленията им за храбрата реч, с която изобличил машинациите на Цезар.
Самият факт, че сам трябваше да си отвори, подсказа на Силан какво е настроението в къщата: робите се бяха изпокрили и дори не смееха да оставят някого да пази на входа. Излизаше, че мълвата вече е стигнала. Но дали самата Сервилия знаеше? А Брут? Силан изкриви лице заради болките, които мъчеха стомаха му, но събра смелост и се запъти към стаята на съпругата си.
Тя стоеше зад масата и преглеждаше сметките на Брут. Когато Силан се появи на вратата, Сервилия го изгледа с обичайното си раздразнение.
— Какво има? — сопна се тя.
— Значи не знаеш — заключи Силан.
— Какво не знам?
— Че писмото ти до Цезар не попадна у когото трябва.
Сервилия надигна вежди в недоумение.
— Какво искаш да кажеш?
— Онзи хубавец, когото ти обичаш да пращаш по задачи, защото се е лепнал за полите ти, не се оказа чак толкова хитър — обясни Силан с ирония, каквато тя никога не би му позволила. — Направо нахълта в храма, без да се замисли, че трябва да изчака. Предаде писмото ти на Цезар във възможно най-неподходящия момент, именно по време на речта, с която почитаемият ти брат Катон се опитваше да убеди присъстващите, че тъкмо Цезар стои зад заговора на Катилина. И когато Катон забеляза с какво нетърпение Цезар се захвана да чете бележката, той го накара да я прочете на глас пред целия Сенат. Беше убеден, че в писмото ти има доказателства за съзаклятието на Цезар.
— И Цезар го прочете на глас?
— Хайде сега, толкова ли зле познаваш Цезар след тези години на интимност? — отвърна й някак презрително Силан. — Той не е толкова несъобразителен, пък и знае как да се владее. Не, ако някой излезе победител от цялата история, това беше именно Цезар. Разбира се, че Цезар! Просто се усмихна на Катон и му обясни, че именно той има интерес да скрие съдържанието на бележката. Стана от стола си и подаде писмото ти на Катон с любезен жест.
— Значи не съм била изложена? — прошепна Сервилия.
— Катон не можеше да повярва на очите си. Бяха му нужни часове да разчете текста, а всички останали го гледаха със зяпнала уста. Най-накрая смачка листа на топка и го хвърли обратно към Цезар. Но, разбира се, разстоянието между двамата беше голямо. Филип пръв грабна писмото от пода и го прочете. След това го предаде на хората до себе си и накрая писмото се озова при мен, на подиума.
— И всички много са се смели — процеди през зъби жена му. — Не се и съмнявам!
— „Детска пишка“ — изсмя се Силан.
Някоя друга жена би трепнала от възмущение, но не и Сервилия.
— Глупаци!
— Настъпи такава веселба, че Цицерон едва успя да ги нареди да гласуват.
Дори в момент на такова лично изпитание тя не изпускаше от внимание политиката.
— Гласуване? За какво?
— За да се реши съдбата на заловените конспиратори. Бедните. Екзекуция или изгнание. Аз самият гласувах за екзекуция, след писмото ти не можех да постъпя по друг начин. Цезар се беше изказал в полза на по-меката присъда, а и повечето сенатори бяха на негово мнение. Но писмото и Катон обърнаха везните. Мнозинството гласуваха за екзекуция. Благодарение на теб, Сервилия. Ако не беше твоето писмо, Катон щеше да плещи до залез-слънце и гласуването щеше да се отложи за утре. Утрото е по-мъдро от вечерта и бях убеден, че на следващото заседание сенаторите щяха да застанат на позицията на Цезар. Ако бях на мястото на Цезар, скъпа, щях да те насека на парчета, за да те хвърля на вълците.