Брут бавно дойде в съзнание и отвори очи.
— Стани и седни на кушетката.
Той се надигна от земята и седна.
— Знаеш ли за какво изобщо става дума?
— Не, мамо — отново изхленчи Брут.
— Не знаеш защо Катон ме нарече уличница?
— Не, мамо — промълви синът й.
— Аз не съм уличница, Бруте.
— Не си, мамо.
— И все пак — продължи Сервилия, като се отпусна на най-близкия стол, готова да се притече веднага на помощ на Брут, ако се наложи, — вече си достатъчно голям, за да разбираш живота. Време е да те осведомя за някои неща. Това, за което става дума — невъзмутимо обясняваше тя, — е, че от няколко години бащата на Юлия е мой любовник.
Брут сведе глава и скри лице в дланите си. С болка и недоумение си представяше споровете в храма на Съгласието, на които беше станал неволен свидетел; разговора с майка му; няколкото блажени мига с творчеството на Фабий Пиктор, вуйчо Катон, който беше нахълтал в стаята му и го беше сграбчил за ухото, след това майка му, която се нахвърли на вуйчо Катон и… и… Брут отново се разтрепери и горко зарида.
А сега и това. Майка му и Цезар любовници, при това от години. Как щеше да го преживее? Как трябваше да го приеме? Брут беше свикнал да го водят за ръка; не му беше приятно усещането, че трябва сам да вземе решение, особено ако решението се отнасяше до неговите чувства. Искаше му се за всяка ситуация предварително да знае какво са писали Платон и Аристотел по въпроса. По една или друга причина той не чувстваше нищо. Но защо? Майка му беше закон сама за себе си; това вуйчо Катон го разбираше. Ако майка му си е имала любовник, значи е имало сериозна причина. А ако Цезар е бил любовникът, причината пак е била сериозна. Майка му нищо не правеше без причина. Нищо!
Сервилия, на която й омръзна да слуша хлипанията му, го сепна.
— Катон — рече му тя — няма място тук, Бруте. Никога не е имал място при нас, дори когато беше малко дете. Мормолика открай време е сложила ръка върху него. Дори годините не му позволиха да се оправи. Той е дебелоглав, тесногръд, едностранчив и невероятно самодоволен. Не желая да се меси нито в моя, нито в твоя живот.
— Никога не съм си давал сметка колко силно го мразиш в действителност — погледна я Брут, сваляйки ръце от лицето си. — Мамо, ти го изплаши до смърт! До смърт!
— Радвам се, ако е така! — отвърна Сервилия. Сякаш едва сега виждаше сина си и неволно направи кисела гримаса. Заради пъпките Брут не можеше да се бръсне и се задоволяваше с това да подстригва гъстата си черна брада. Като се прибавеха и сополите по мустаците му, не можеше да мине дори за грозен. Беше противен. Тя издърпа кърпата, която стоеше до каната с вино.
— Избърши се и си издухай носа. Не мога да приема и дума от критиките, които Катон ти отправя, но със сигурност има моменти, когато силно ме разочароваш.
— Знам — промълви Брут. — Знам.
— Е, както и да е! — рече майка му, сетне се изправи, мина зад него и го прегърна през раменете. — Ти си човек с потекло, пари, високо образование и обществено влияние. А още не си навършил двайсет и една. Времето ще ти помогне да израснеш, сине, но няма да помогне на Катон. Нищо не може да помогне на Катон.
При допира си с ръката й Брут изпита усещане, все едно са му залепили разтопено олово. Но не намери сили да я отблъсне. Изправи рамене и попита:
— Може ли да си вървя, мамо?
— Да, стига да ми кажеш, че разбираш в какво положение се намирам.
— Разбирам, мамо.
— Какво върша си е моя работа, Бруте, затова няма да чуеш оправдание за връзката ми с Цезар. Силан знае, и то от доста време. Логично е, че Цезар, Силан и аз сме предпочели всичко да остане в тайна.
Брут неочаквано възкликна:
— Терция! Терция е дъщеря на Цезар, не на Силан! Тя прилича на Юлия.
Сервилия погледна сина си с известно възхищение.
— Колко си проницателен, Бруте. Да, Терция е от Цезар.
— И Силан го знае.
— От самото начало.
— Горкият Силан!
— Не хаби чувствата си по хора, които не го заслужават.
— Ами Цезар? — попита той. — Ти обичаш ли го?
— Повече от всеки друг, като не броим теб.
— Горкият Цезар! — изпусна се Брут и се спаси, преди майка му да е успяла да отговори. Сърцето му щеше да изскочи от вълнение — никога не си беше позволявал подобна волност.