Силан се беше погрижил единственият син в семейството да разполага с няколко просторни стаи, обърнати към перистила. Брут се скри в покоите си, но не за дълго. Изми се, подряза брадата си, среса се и извика прислужника си да му помогне с тогата. След което напусна тревожния дом на Силан. За всеки случай не вървеше сам из римските улици: придружаваха го двама роби с факли.
— Може ли да видя Юлия, Евтих? — попита Брут на вратата на Цезаровия дом.
— Късно е, господарю, но ще проверя дали си е легнала — посрещна го почтително икономът и го пусна вътре.
Разбира се, че щеше да го приеме. Брут изкачи стълбата до първия етаж и потропа на вратата й.
Юлия отвори и го прегърна, заравяйки лице в косите му. Обзе го усещане за топлина и уют; Брут сега разбра защо хората разправят, че нищо не струвало колкото завръщането у дома. Неговият дом беше Юлия. Любовта му към нея ставаше все по-силна; през затворените му клепки се процедиха сълзи и той я притисна към себе си, да вдъхне от свежестта й. Юлия, Юлия…
Без да съзнава ясно какво иска да стори, Брут прокара ръце по гърба й, надигна глава от рамото й и понечи да я целуне. Жестът му беше толкова непохватен, че Юлия дори не разбра в първия момент какво иска. Когато осъзна, вече беше твърде късно да се отдръпне, без да нарани чувствата му. Така Юлия за пръв път се целуна с мъж и ако не друго, то поне съжалението, което изпитваше към него, донякъде измести останалите впечатления. Пък и не беше чак толкова неприятно. Устните му бяха меки и сухи, а освен това тя стоеше със затворени очи и не виждаше лицето му. Брут не посмя да си позволи повече. Още две плахи целувки и я пусна.
— О, Юлия, толкова те обичам!
Какво можеше тя да му отвърне, освен:
— И аз те обичам, Бруте!
Въведе го в стаята и го настани на кушетката. За да спази благоприличие, седна на стол, сравнително далеч от него, и остави вратата открехната.
Юлия разполагаше с просторна стая и я беше подредила, поне според разбиранията на Брут, със завиден вкус. Тя сама се беше погрижила за всичко, а Юлия знаеше как да се грижи за тези неща. Фреските изобразяваха почти ефирни птици и крехки цветя, оцветени с пастелни цветове, мебелите бяха с лека и изящна конструкция, никъде не се забелязваше нито пурпур, нито позлата.
— Майка ти и баща ми — рече Юлия.
— Това какво означава?
— За тях или за нас?
— За нас. Как можем да знаем какво означава за тях?
— Предполагам — отговори бавно Юлия, — че няма да има последици за нас. Няма закон, който да им забрани да се обичат заради нас, но навярно хората няма да одобрят подобна връзка.
— Никой не може да поставя под въпрос честта на майка ми! — тросна се Брут, но си даде сметка, че думите излизат някак изкуствено от устата му.
— Разбира се, че не може. Баща ми представлява уникално и неповторимо събитие в живота на майка ти. Сервилия не е някоя Пала или Семпрония Тудитан.
— Ох, Юлия, прекрасно е, че всичко разбираш!
— Да ги разбереш е лесно, Бруте. Баща ми не прилича на останалите мъже, както и майка ти не може да се сравнява с другите жени. — Юлия вдигна рамене. — Кой знае? Може би връзката им е била неизбежна точно защото и двамата са нещо уникално.
— Двамата с тебе имаме сестра — изведнъж подхвърли Брут. — Терция е дете на баща ти, не на Силан.
Юлия застина за миг, тихо ахна, но накрая щастливо се усмихна.
— Имам си сестричка! Това е прекрасно!
— Недей, Юлия, просто недей! Никой от нас не бива да говори за това, дори в семейството си.
Усмивката й се стопи.
— О, да, разбира се, че си прав, Бруте. — Идеше й да заплаче. — Никога не бива да се издавам пред нея. Така или иначе — рече тя по-смело, — знам.
— Външно тя може и да прилича на теб, Юлия, но е наследила характера на майка си.
— Глупости говориш! Как успя да го разбереш, след като е само на четири?
— Много лесно — отговори мрачно Брут. — Ще я сгодят за Гай Касий, защото неговата и моята майка сравнявали хороскопите ни. Животът ни щял да бъде силно обвързан, очевидно чрез Терция.
— Касий също не бива да го знае.
Брут пренебрежително изсумтя.
— Е, хайде сега, Юлия! Мислиш, че никой няма да му каже? Но за него това няма да е от значение. Дори е по-добре жена му да е наследила един Цезар, отколкото един Силан.
„Ето на — каза си Юлия, — все едно слушам майка му!“ Затова се върна на темата: