— Нека поговорим за родителите ни.
— Мислиш ли, че това, което съществува помежду им, може да повлияе на нас?
— Би трябвало. Но мисля, че от нас се очаква да не обръщаме внимание.
— Тогава така да бъде — съгласи се Брут и стана от мястото си. — Трябва да вървя, много е късно. — На вратата хвана ръката й и я допря до устните си. — След четири години ще се оженим. Ще ни е трудно да чакаме толкова дълго, но Платон казва, че очакването ще ощастливи нашия брак.
— Така ли казва? — отвърна Юлия. — Това съм го пропуснала.
— Е, аз чета между редовете.
— Разбира се. Мъжете сте по-надарени в това отношение. Отдавна съм го забелязала.
Нощта едва-едва започваше да отстъпва пред зората, когато Тит Лабиен, Квинт Цецилий Метел Целер и Луций Юлий Цезар се явиха в Държавния дом. Върховният понтифекс ги посрещна. На голямата маса до стената в таблиния стояха наредени кана вода, сладко вино, прясно изпечен хляб, току-що изцеден зехтин и великолепен пчелен мед. Цезар търпеливо изчака посетителите му да закусят. Той самият си пийваше от каменна чаша някаква течност, от която се издигаха пари. Но нищо не хапна.
— Какво пиеш? — полюбопитства Метел Целер.
— Гореща вода с оцет.
— Ужас!
— Човек свиква — невъзмутимо обясни Цезар.
— Не виждам защо изобщо ще иска да свикне.
— По две причини. Първата е, че според мен е полезно за здравето ми, което възнамерявам да поддържам до преклонна старост, а втората — че убива вкусовите ми възприятия и така не се гнуся нито от граниво масло, нито от мухлясал хляб.
— Първото добре, но каква е ползата от второто? Да не си станал и ти стоик? Защо изобщо трябва да се насилваш да ядеш лоша храна?
— По време на поход човек често се принуждава да го прави… Така де, имам предвид походите, които аз водя. Помпей Велики другояче ли се държи, Целер?
— Надявам се! Както и всеки друг пълководец, при когото съм служил! Напомни ми никога да не се записвам офицер при теб!
— Е, през зимата и пролетта това питие не е чак толкова ужасно, защото вместо оцет сипвам лимонов сок.
Целер го погледна с ужас, а Лабиен и Луций Цезар се засмяха.
— Добре, нека се залавяме с работа — подкани ги Цезар и седна зад писалището си. — Простете, че седнах на мястото на патрона, но така мога да гледам и тримата едновременно. Така и вие ме виждате най-добре.
— Простено ти е — кимна братовчед му.
— Тит Лабиен беше снощи у нас, затова знам мотивите му да ме подкрепи при вчерашното гласуване — обясни Цезар, — разбирам чудесно и теб, Луций. Но още се чудя защо ти, Целер, гласува в Сената в моя полза. Хайде, кажи ми.
Метел Целер, злощастен съпруг на своята първа братовчедка Клодия, беше шурей на Помпей Велики, защото майка му беше майка също така на Метел Непот и на Муция Терция. Братята Целер и Непот бяха предани един на друг, радваха се на почит и уважение и им се носеше славата на чаровни и жизнерадостни люде.
Цезар никога не беше гледал на Целер като на политически радикал, дори се представяше като консерватор. От отговора му зависеше до голяма степен успехът на Цезаровото начинание: той нямаше да постигне целта си, ако Целер не е готов да го последва докрай.
Целер сведе красивото си лице и сви юмруци.
— Като за начало, Цезаре, не одобрявам самия факт, че някакви новопоникнали гъби като Цицерон налагат своите разбирания за политика на истинските римляни. Още по-малко ще се съглася с екзекуцията на римски граждани без провеждане на съдебен процес! Не ми убягна, че в защита на Цицерон се изказа още един полуримлянин, именно Катон Салониан. Накъде вървим, щом онези, които си присвояват правото да тълкуват законите ни, са наследници на роби или провинциалисти без име?
Последното твърдение — дали Целер си даваше сметка? — се отнасяше в не по-малка степен до неговия зет, Помпей Велики.
— Ти какво можеш да сториш в случая, Гай? — попита Луций Цезар.
— Доста неща. Лабиене, няма да се сърдиш, че ще изслушаш онова, което ти говорих вчера. Най-вече за това какво всъщност направи Цицерон. Екзекуцията на граждани без провеждане на процес не е най-важното в случая. То е по-скоро последица. Истинското престъпление се крие в Цицероновото разбиране на Сенатус консултум де република дефенденда. Не мисля, че указът за извънредно положение е имал за цел да се превърне в параван за Сената или която и да е друга институция да разполага с римските граждани, както намери за добре. А именно така го разглежда Цицерон.