Указът за извънредно положение беше създаден, за да се прилага в случай на граждански размирици, каквито бяха тези около исканията на Гай Гракх. Същото може да се каже и за втория случай, когато указът бе приложен, а именно при Сатурнин, нищо че тогава недостатъците на закона станаха още по-очевидни. Указът беше използван и от Карбон, когато Сула дебаркира на италийска земя, после — и срещу Лепид. В случая с Лепид указът вече беше подсилен от конституционните нововъведения на Сула, които даваха на Сената пълни и ясни права да взема решения по всички въпроси, свързани ако не с гражданските размирици, то с войната. Сенатът предпочете да гледа на Лепидовия бунт като на война.
— Но нещата не стоят така днес — подчерта Цезар. — Сенатът отново е ограничен от трите народни събрания. Освен това никой от екзекутираните снощи римски граждани не е повел въоръжена войска срещу Рим. В действителност никой дори не е посегнал на друг римлянин, ако не броим опита за самозащита на Цепарий на Мулвиевия мост — в случая обаче човекът може да си е мислил, че го нападат разбойници. Никой от петимата не е бил обявяван за обществен враг. И колкото и доводи да бъдат изтъкнати, уличаващи ги в престъпни намерения, петимата вече са мъртви, без да са успели да превърнат намеренията си в нещо повече. Осъдихме ги на смърт заради намерения, не заради конкретни дела! Писмата изразяваха само намерения, не се отнасяха до състояли се събития.
Кой може да каже какво би станало с техните намерения, ако Катилина се покажеше пред стените на Рим? А след като Катилина напусна града, какво излезе от намеренията им да убият консулите и преторите? Двама души — при това не сред петимата екзекутирани снощи — били видени как се опитват да проникнат в дома на Цицерон, за да го убият. Но истината е, че нашите консули и претори са си живи и здрави и до ден-днешен! Никой с пръст не ги е докоснал! Нима ще започнат да ни убиват без съд и присъда само въз основа на нашите намерения?
— Ще ми се да беше казал всичко това вчера в Сената! — въздъхна Целер.
— За съжаление каквито и доводи да бях извадил, Катон щеше да ги използва. Колкото и да твърдеше, че трябвало да се изкажем кратко, Цицерон дори не се опита да му отнеме думата. Жалко, че не продължи да говори до залез-слънце.
— Виновна е Сервилия — напомни Луций Цезар това, което не биваше да се напомня.
— Не се притеснявай, знам го — прехапа устни братовчед му.
— Е, ако възнамеряваш да я убиеш, гледай да не й го кажеш предварително в писмо — ухили се Целер. — В наше време намеренията са достатъчни.
— Точно това ви обяснявам. Цицерон превърна указа за извънредно положение в чудовище, което може да бъде обърнато срещу всеки от нас.
— Да, но аз не виждам какво можем да сторим за тези няколко дни, та да променим нещата — обади се Лабиен.
— Можем да обърнем същото това чудовище срещу самия Цицерон, който без съмнение точно в този момент крои планове как да принуди Сената да му гласува титлата „патер патрие“, баща на отечеството — изрече Цезар. — Твърди, че е спасил страната, докато аз продължавам да съм на мнение, че никой не е заплашвал страната ни. Катилина и неговата армия не струват. Ако някога един бунт е бил осъден на неуспех още в своя зародиш, то това е той. Лепид беше достатъчно жалък, Катилина е просто една шега, за жалост грозна шега, защото ще се наложи да загинат римски войници.
— Какво възнамеряваш? — попита Лабиен. — Какво можеш да сториш?
— Имам намерение да компрометирам самия указ за извънредно положение. Виждате ли, смятам да обвиня в държавна измяна човек, който е действал под закрилата на указа — обясни Цезар.
Луций Цезар го зяпна.
— Кого, Цицерон?
— Естествено, не Цицерон, не и Катон. Твърде рано е да търсим възмездие за участниците при последното прилагане на указа. Ако само се опитаме, ще ни унищожат. Ще дойде време и за това, братовчеде, но по-нататък. Не, ще се заемем с човек, за когото всички знаят, че е извършил престъпление при действието на един по-стар Сенатус Консултум Ултимум. Цицерон беше достатъчно любезен сам да ни посочи името на жертвата. Гай Рабирий.
Тримата го погледнаха учудено.
— Имаш предвид да го съдим за убийство — най-накрая се обади Целер. — Гай Рабирий без всякакво съмнение е бил от онези, които се качиха на покрива на Курия Хостилия. Но това е убийство, не е държавна измяна.