— Но те ще намерят начин да протакат обжалването на Рабирий пред центуриатните комиции, докато не стихне общественото недоволство. Делото на Рабирий няма да бъде разгледано, преди всички да са забравили за Лентул Сура и останалите — отбеляза Лабиен.
— Не могат да го сторят — възрази Цезар. — Щом следваме старите обичаи, обжалването трябва да бъде разгледано веднага, както е било с Хораций.
— Добре, да приемем, че осъдим Рабирий — разсъждаваше Луций Цезар. — Все пак не разбирам, братовчеде. Каква е ползата?
— Първо, нашият процес ще се различава съществено от процедурата, която беше въведена от Главция. За всички присъстващи делото ще представлява фарс. Съдиите са тези, които избират кои доказателства да приемат и кои изобщо да не удостоят с внимание. Така ще сторим и ние с теб, щом Лабиен повдигне обвинението. Няма да позволим на обвиняемия да предостави каквито и да е доказателства в свое оправдание. За нас е от жизнена важност цял Рим да види как не се раздава никаква справедливост! Защото нима получиха справедливост петимата, които бяха екзекутирани снощи?
— А второ? — попита Луций.
— Второ, обжалването ще се разгледа веднага, т.е. пред едно силно обезпокоено от вчерашните събития народно събрание. Цицерон ще изпадне в паника. Ако центуриатните комиции осъдят Рабирий, значи и той самият е в опасност. Цицерон не е глупак, нищо че понякога самочувствието и убеждението, че е прав, му пречат да разсъждава. Щом разбере какво сме намислили, ще разбере и защо сме го намислили.
— В такъв случай — рече Целер, — ако има поне малко разум, ще свика незабавно трибутните комиции и ще прокара закон, отменящ древните процедури.
— Да, предполагам, че така ще подходи — Цезар погледна Лабиен. — Забелязах, че вчера в храма на Съгласието Ампий и Рул гласуваха в наша подкрепа. Мислиш ли, че биха ни сътрудничили? Някой трябва да наложи вето в трибутните комиции, но точно по това време ти ще бъдеш на Марсово поле и ще се занимаваш с Рабирий. Дали Ампий и Рул са готови да упражнят правото си на вето от твое име?
— Ампий със сигурност, защото е обвързан с мен, а двамата сме обвързани с Помпей Велики. Но мисля, че и Рул би ни сътрудничил. Той би сторил всичко, ако с това може да причини зло на Цицерон и Катон. Според него само те са виновни за провала на поземления му закон.
— Нека бъде Рул тогава, подкрепен от Ампий. Цицерон ще поиска от трибутните комиции да му гласуват закон със задна дата, за да ни накаже, задето сме се захванали с древната процедура. Нека напомня, че пак ще се позове на своя безценен Сенатус Консултум Ултимум, за да прокара законопроекта си на второ четене, без да чака седемнайсет дни. Така сам ще представи пред гражданите проклетия указ за извънредно положение, и то точно в деня, когато най-много би искал той никога да не е бил гласуван. А Рул и Ампий ще наложат своето вето. След което Рул ще привика Цицерон и ще предложи компромис. Нашият консул ще се съгласи на всякакво предложение, което ще предотврати открито насилие на Форума — стига да получи поне половината от това, което иска.
— Трябвало е да чуеш какви ги разправя Великия за Цицерон и за участието му в Съюзническата война — презрително се изсмя Лабиен. — Нашият консул припада при вида на оголен меч.
— А каква сделка ще предложи Рул? — попита Луций Цезар, който не изпитваше симпатии към Тит Лабиен, но го възприемаше като необходимо зло.
— Най-напред ще поиска законопроектът на Цицерон да не ни заплашва със съдебна отговорност след време. Второ, обжалването на Рабирий да се разгледа от центуриатните комиции на следващия ден. Така Лабиен ще бъде едновременно обвинител и народен трибун. Третото, което ще поискаме, е обжалването да бъде разгледано според процедурата на Главция. Четвърто: вместо да получи смъртна присъда, Рабирий ще бъде пратен в изгнание и ще трябва да заплати глоба. — Цезар доволно въздъхна. — И пето, аз ще бъда назначен за съдия по обжалването в центуриатните комиции, а Целер ще бъде мой гарант.
— Юпитер ми е свидетел, Цезаре, това е умно! — засмя се Целер.
— Защо да променяме присъдата? — попита Лабиен. — Центуриатните комиции не са осъждали човек за държавна измяна още от времето на Ромул.
— Ти си непоправим песимист, Тит. — Цезар се облакъти на масата. — Това, което е наша цел, е да разпалим искрите на съмнение, които вече са се зародили в главите на гражданите. Мнозина станаха свидетели как сенатът отрече на няколко римски граждани правото им на съдебен процес. Това е въпрос, по който първата и втората класа няма да последват Сената, няма да го последват дори първите осемнайсет центурии. Сенатус Консултум Ултимум съсредоточава твърде голяма власт в ръцете на Сената и със сигурност няма конник или изобщо състоятелен човек в Рим, който да не си дава сметка за това. От времето на братята Гракхи между римските съсловия не е преставала тихата война за надмощие. Никой не изпитва топли чувства към Рабирий, той е просто един стар злодей. Затова неговата съдба няма да има за гласоподавателите същото значение, както съзнанието за отнетите им права. Мисля, че съществува голяма вероятност народното събрание да осъди Гай Рабирий.