На Форума присъстваха малцина, повечето от постоянните му посетители бяха предпочели да отидат на Марсово поле, за да видят какво ще сторят двамата Цезари с Гай Рабирий. Но онези, които бяха останали вътре в пределите на померия и очакваха контраудара на Цицерон, далеч не бяха само сенатори или клиенти на Катуловата фракция. Навярно повечето от седемстотинте присъстващи на площада бяха опозиционно настроени. Освен това погледът на Цицерон различи Марк Антоний и неговите братя — побойници, а също младия Попликола, Децим Брут и дори самия Публий Клодий, който усилено обясняваше нещо на всички край себе си. Където да застанеха Антоний и компания, внасяха напрежение, а погледите на околните ставаха все по-заплашителни.
— Само за секунда, Цицероне — изостави всякакъв протокол Рул, — какви са тия приказки за извънредното положение? Вярно е, че има един Сенатус Консултум Ултимум, но той се отнася единствено до бунта в Етрурия и до действията на Катилина. Указът не е влязъл в сила, за да спъва нормалната дейност на народното събрание! Ние сме се събрали тук, за да обсъдим законопроект, анулиращ действащия лекс регия де пердуелионис, въведен при царуването на Тул Хостилий. Въпросът няма нищо общо нито с бунта е Етрурия, нито с Катилина! Най-напред ни съобщаваш, че смяташ да използваш въпросния Сенатус Консултум Ултимум, за да заобиколиш законната процедура! Искаш да пропуснем предварителните изслушвания, да заобиколим закона на Дидий. А сега ни обясняваш, че законно избраните народни трибуни нямали право да налагат вето!
— Именно — навири нос Цицерон.
Рострата представляваше внушителна каменна постройка, издигаща се от Кладенеца на комициите до три метра над нивото на Форума. На трибуната можеха да се наредят едновременно до четирийсет души, а тази сутрин пространството се заемаше от Цицерон и дванайсетте му ликтори, градския претор Метел Целер и неговите шестима помощници, преторите Отон и Косконий и техните общо дванайсет ликтори и накрая — тримата народни трибуни: Рул, Ампий и поддръжника на Катул Луций Цецилий Руф.
На Форума духаше онзи типичен за това усойно място вятър и може би заради това Цицерон изглеждаше някак твърде дребен, загърнат в широките поли на тогата си. Макар да се водеше най-добрият римския оратор за всички времена, той не се чувстваше уютно на рострата; предпочиташе да говори пред Сената или на някое съдилище, където по-лесно щяха да оценят словото му. В този ветровит ден трябваше да признае слабостта си. Ако Хортензий беше тук, щеше да се приспособи много по-лесно към обстановката; той обичаше да се показва пред множеството. Пък и не му беше сега времето да се държат сериозни речи. Ножът опираше до кокал.
— Градски преторе — обърна се Рул към Метел Целер, — съгласен ли си с интерпретацията, която първият консул даде на действащия указ за извънредно положение, гласуван, с цел да се сложи край на бунта в Етрурия и заговора срещу Рим?
— Не, трибуне, не съм съгласен — отговори му убеден в правотата си Целер.
— Защо?
— Не мога да се съглася, че нещо, каквото и да е, може да попречи на един народен трибун да упражни правата, връчени му от римския плебс!
При тези думи на Целер поддръжниците на Цезар възторжено заръкопляскаха.
— Тогава, градски преторе — продължи Рул, — следва ли да разбирам, че по твое мнение действащият указ за извънредно положение не може да забрани на народните трибуни да наложат вето на днешното заседание на народното събрание?
— Да, точно това следва да разбереш! — извика Целер.
Докато тълпата шумеше, Отон се приближи до Рул и Метел Целер.
— Правото е на страната на Марк Цицерон! — изрева той към множеството. — Марк Цицерон е най-големият адвокат на нашето време!
— Марк Цицерон е тъп като рапон! — извика му някой.
— Рапон, ама диктатор! — обади се друг. — Диктатор, ама рапон!
— Цицерон — рапон! Цицерон — рапон! Цицерон — рапон!
— Тишина! Искам тишина! — изрева Цицерон, обзет от известен страх.
— Цицерон — рапон! Цицерон — рапон! Диктатор Рапон!
— Тишина! Тишина!
— Тишината ще бъде възстановена — изкрещя Рул, — когато бъде възстановено правото на народните трибуни да използват прерогативите си без намесата на консула! — Рул пристъпи до самия ръб на трибуната и погледна в краката си. — Квирити, предлагам ви да гласувате закон, който да разпореди разследване върху същността на Сенатус Консултум Ултимум, който нашият първи консул не се умори през последните дни да ни размахва пред очите! Няколко души умряха заради него! Сега ни обясняват, че пак заради него народните трибуни не можели да налагат вето! Отново искат да ни превърнат в неми наблюдатели, както беше според конституцията на Сула! Нима суматохата от последните дни не е само прелюдия към диктатурата на един нов Сула в лицето на този създател на извънредни положения? Той размахва своя указ, все едно е някаква магическа пръчка! Едно движение и всички препятствия по пътя му изчезват! Най-напред оковаваме няколко души и ги пращаме на смърт, след това забраняваме на римляните да се събират, за да гласуват закони или да им налагат вето, най-накрая дайте изобщо да премахнем съдилищата! Петима души умряха без съд и присъда, друг човек точно в този момент е призован на съд на Марсово поле, а нашият диктатор, първият консул, използва мухлясалия си Сенатус Консултум Ултимум, за да ни лиши от правосъдие и ни превърне в роби! Ние управляваме целия свят, но диктаторът е решил да управлява нас! Мое право е да налагам своето вето, както са ми поръчали според всички закони римските граждани, но диктаторът не ще да ми позволи! — Рул се извърна към Цицерон. — Каква ще бъде следващата ти стъпка, диктаторе? Дали и мен няма да ме пратиш в Тулианума, за да ми прекършат врата без съд и присъда? БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА!