— Разбира се, че ще наложиш вето! Ако не го сториш, току-виж и на теб ти забранили повече да се изказваш! Именно ти и никой друг подбуди римския Сенат да забрави всякаква милост и да накаже провинилите се, все едно са някакви си варвари! Но това не ме изненадва особено. Все пак прабаба ти е била една сочна варварка, така поне разправят. Във всеки случай достатъчно сочна за тускуланските селяци, които е трябвало да се радват на прасетата си, вместо да се размотават из римските улици в търсене на варварки!
„Това, ако не е повод за бой — мислеше си Непот, — няма какво повече! Плебсът се радва на думите ми, както кучетата се радват на помията в каналите, а това означава, че успехът е на моя страна. Хайде, Катоне, защо не ми удариш един?“
Катон обаче не стори нищо подобно. С героични усилия, достойни за един истински стоик, той се обърна на другата страна и се върна на мястото си. За секунда тълпата беше склонна да освирка подобно неадекватно поведение, но Ахенобарб изпревари Марк Антоний и започна бурно да аплодира тази блестяща проява на самообладание и презрение към врага.
Победата все пак остана за Непот заради своевременната намеса на Луций Калпурний Бестия. Без да псува и ругае, той на свой ред държа дълга реч по адрес на Цицерон и неговия Сенатус Консултум Ултимум, като имаше някои забележително остроумни попадения. Плебсът ахкаше от възхита и заседанието не изгуби нищо от първоначалния си интерес.
Най-накрая Непот реши, че хората са се наслушали по въпроса за екзекуциите без съд и присъда, и смени тактиката.
— Като стана сума за някакъв си Луций Сергий Катилина — подхвърли той, — не ми е убягнало от вниманието, че на военния фронт не се случва абсолютно нищо. Ей ги на Катилина и неговите така наречени противници, пръснати из цяла Етрурия, Апулия и Пицен, достатъчно далеч едни от други, да не би да им се наложи да се сражават помежду си. Я да видим кои са тия противници на Катилина… — Непот вдигна дясната си ръка с разперени пръсти. — Най-напред Хибрида и неговият болен крак. — Той прибра показалеца си. — След това Тебеширеният човек Метел, от рода на Козлите. — Прибра и средния пръст. — Разполагаме и с един същински цар, Рекс, баснословно богатия владетел на… На какво? Май че вече не си спомням на какво бяха царе във фамилията! — Само палецът и кутрето оставаха да стърчат. В този миг Непот забрави за броенето и се плесна шумно по челото. — Ох, леле! Как можах да забравя собствения си брат? И той трябва да е някъде там, на бойното поле, но дойде в Рим, за да вземе участие в едно благородно дело! Мисля, че е редно да му простим на стария калпазанин!
Последните му думи някак подтикнаха народния трибун Квинт Минуций Терм да се намеси:
— Накъде биеш, Непоте? Каква беля пак си намислил?
— Беля? Аз? — реагира с театрален жест Непот. — Терме, Терме, внимавай с огъня, дето напича под задника ти, че току-виж си прекипял! С това име май най ще е добре да стоиш на хладно! — Непот погледна опонента си с крайчеца на окото и изчака гръмките възгласи на слушателите. — Не, сладурче, просто се опитвам да напомня на нашите събратя — плебеи, че ние наистина разполагаме с няколко армии, които да се сражават с Катилина… При условие, че най-после го намерят. Северната част на нашия полуостров е обширна, там човек лесно се губи. Особено като знаем какви мъгли застилат татко Тибър рано сутрин, нашите пълководци сигурно доста се чудят къде да си изхвърлят нощните гърнета!
— Е, да нямаш някакви предложения? — попита заплашително Терм. Щеше му се да последва храбрия пример на Катон, но вместо да го ругае, Непот му пращаше въздушни целувки, а тълпата буквално се захласваше по оратора.
— Е, зурличката ми, да си призная: имам! — увери го Непот. — Стоя си аз и се възхищавам на новия облик на Катон, така де, Детската пишка, когато пред очите ми сякаш премина нечие друго лице. Не, скъпи мой, не твоето! Виждаш ли ей там? Един горд римски войник, стъпил на каменен пиедестал, ако трябва да сме точни, четвъртият оттам насам в редицата с бюстовете на консулите. Винаги съм намирал това лице за красиво! Такива руси коси, такива сини очи! Разбира се, не е хубавец като теб, но все пак си го бива. — Непот събра ръце на фуния пред устата си и подвикна на множеството: — Хех, квирите, да, точно ти, дето си застанал до бюстовете на консулите? Би ли прочел името на четвъртия? Да, точно този, със златните коси и сините очи! Какво четеш? Помпей? Кой Помпей? Помпей Ман, викаш, а? Помпей Ръката? А, Помпей Маг било? Как, как? А-а, Магн! Благодаря ти, квирите, благодаря ти — човекът се казва Помпей Магн, Помпей Велики.