Терм присви заканително юмруци.
— Да не си посмял!
— Какво да не съм посмял? — попита невинно Непот. — Аз нищо не смея, но виж, Помпей Велики може да посмее всичко. Има ли той равни на бойното поле? Не мисля. Сега човекът скучае в Сирия и се кани всеки момент да се прибере. Защото вече спечели каквото можеше да се спечели там. Изтокът е завоюван, при това от Гней Помпей Велики. Което не може да се каже за козлето Метел и за царствения Рекс! Щеше ми се да бях служил при тях, вместо при Помпей Велики! Враговете им трябва да са били безобидни, щом и двамата са успели да ги победят, че дори да заслужат триумфи! Да бях отишъл на война с тях, сега щях да съм герой и подобно на Гай Цезар щях да крия плешивината си с венец от дъбови листа!
Непот млъкна за секунда, колкото да махне за поздрав на Цезар, който стоеше на стълбите пред Курия Хостилия с дъбов венец около челото си.
— Предлагам ви, квирити, да прокараме скромен плебисцит, който да доведе Помпей Велики у дома и да му връчи специално поръчение за слагане край на конфликта, заради който продължаваме да търпим този безкраен Сенатус Консултум Ултимум! Викам аз да доведем Помпей Велики, та да свърши веднъж завинаги с това, което нашият болен от подагра консул не може дори да започне: да смаже Катилина!
Отново го посрещнаха гръмки овации, докато Катон, Терм, Фабриций и Луций Марий не наложиха вето.
Метел Непот, който беше председател на колегията на народните трибуни, та затова заседанието беше свикано от негово име, реши, че е сторил достатъчно. Разпусна събранието и си тръгна под ръка с брат си Целер, доволен от радостните възгласи на удовлетворената от спектакъла тълпа.
— Мисля, че и на теб нямаше да ти хареса да ходиш плешив по улиците — подхвърли Цезар, който се присъедини към двамата, — ако името ти означава „човек с гъста коса“.
— Баща ти да не се е женил за Аврелия Кота — подигра му се Непот. — Досега не съм срещнал някой Кота, който да не е заприличал на яйце, преди да навърши четирийсет.
— Знаеш ли, Непоте, досега не си бях давал сметка какъв талантлив демагог си. Там, на рострата, ти разиграваше всичко със стил. Целият площад те гледаше в устата. А на мен самия представлението ти толкова ми хареса, че дори ти прощавам, задето ме заяде за косите.
— На мен самия ми беше доста забавно, признавам. И все пак няма да успея нищо да реализирам на практика, защото ветото на Катон ще ме преследва навсякъде.
— Съгласен съм. Годината ще бъде доста неуспешна за политическата ти кариера. Но ако не друго, когато дойде време да се кандидатираш за някоя по-висока длъжност, избирателите ще си те спомнят с топли чувства. Дори и аз бих могъл да гласувам за теб.
Братята Метели отиваха на Палатина, но благоволиха да изпратят Цезар чак до вратата на дома му.
— Предполагам, че ще заминеш за Етрурия? — попита Цезар Целер.
— Заминавам утре призори. Искаше ми се да имах възможност лично да се изправя срещу Катилина, но нашият главнокомандващ Хибрида очаква от мен да държа под око Пицен. И да иска, Катилина няма да успее да се добере до моя лагер, без да попадне на някой чужд легион по пътя. — Целер стисна брат си за китката. — Онова за сутрешните мъгли над Тибър беше доста сполучливо, Непоте.
— Ти сериозно ли възнамеряваш да повикаш Помпей в Рим? — заинтересува се Цезар.
— Практически погледнато, от това не би имало голяма полза — обясни Непот, — затова нека си призная, че го казах само колкото да видя реакцията на ония. Иначе, дори да остави армията си и да се прибере сам, пак ще му отнеме месец-два, при условие че получи съобщението достатъчно бързо.
— До два месеца дори Хибрида ще е влязъл в сражение с Катилина — отбеляза Цезар.
— Прав си, разбира се. Но след като чух Катон, вече се чудя дали държа да прекарам цялата година в Рим, само да слушам как оня налага вето след вето. От политическа гледна точка годината е наистина загубена. — Непот въздъхна. — Човек не може да излезе наглава с Катон! Никой в нищо не може да го убеди, а лошото е, че не може и да го уплаши.
— Разправят — допълни Целер, — че той дори бил тренирал за деня, когато разгневената тълпа решила да го хвърли от Тарпейската скала. Когато Катон бил на две години марсът Попедий Силон на няколко пъти го бил провесвал над скалите под прозореца в къщата, но малкият звяр нито веднъж не отстъпил.