— Да, това е той, Катон — ухили се Цезар. — Историята е достоверна, така поне разправя Сервилия. Но нека се върнем на твоя трибунски мандат. Дали те разбрах правилно? Да не би да планираш да се оттеглиш?
— Имам предвид нещо по-интересно. Ще създам ужасна шумотевица и накрая ще принудя Сената да ме изгони от длъжност чрез указа за извънредно положение.
— И ще го постигнеш, като издействаш на Помпей да се върне.
— О, не мисля, че това ще е достатъчно на Катул и компания да изгубят търпението!
— Прав си.
— И все пак — допълни Непот, — ако предложа на народното събрание закон, с който да освободим Хибрида от длъжност поради некадърност и да повикаме нашия Велик приятел, връчвайки му същия неограничен империум, на който се радва той в момента на изток, ония ще се разбеснеят. А ако внеса и някои добавки към законопроекта, като например да позволим на Великия да запази империума си и да задържи армията си на лагер в Етрурия, кандидатирайки се задочно за консул… Мислиш ли, че това ще е достатъчно сенатът да изригне?
Цезар се засмя.
— Бих казал, че не само ще изригне, ами цяла Италия ще се покрие с огнени облаци!
— Ти се славиш като изключително вещ законодател, върховни понтифексе. Би ли бил така добър да ми помогнеш при оформянето на детайлите?
— Може.
— Имай си едно наум в случай, че Хибрида не успее да стори нищо с Катилина до края на януари. Ще се радвам да напусна трибунския пост, обявен извън закона.
— Ще се увониш по-силно от войнишки шлем, Непоте, но само Катул и Метел Сципион ще го усетят.
— Имай също така предвид, Цезаре, че законопроектът трябва да се гласува от народното, а не от плебейското събрание. Това означава, че някой друг трябва да насрочи заседанието. Ще ми е нужен поне претор за целта.
— Чудя се — попита Цезар Целер — на кой ли претор би разчитал брат ти?
— Нямам представа — отказа коментар Целер.
— И след като ти наложат забрана, Непоте, ще заминеш на изток при Помпей.
— Точно така, ще замина на изток. По този начин няма да съберат кураж да приложат забраната, когато се прибера заедно със самия Помпей Велики.
Братята Метели се сбогуваха с Цезар и продължиха по пътя си. Цезар се загледа след тях. Прекрасни съюзници! Работата беше там, въздъхна той, докато се прибираше у дома, че човек никога не бе сигурен кога нещата ще се променят. Този месец съюзници, следващия — врагове. Човек никога не знае.
С Юлия беше лесно да разговаря. Когато Цезар прати да я повикат, тя дотича веднага.
— Татко, всичко разбирам, знам защо не си искал да ме видиш през последните дни. Колко си гениален! Постави Цицерон на мястото му.
— Така ли мислиш? Според мен повечето хора просто не знаят къде им е мястото и няма как да разберат, че са ги поставили там.
— О? — погледна го недоверчиво дъщеря му.
— Ами какво ще кажеш за Сервилия?
Тя седна в скута му и го разцелува.
— Какво имам да казвам, татко? Нали току-що говореше на кого къде му е мястото? Моето не ми позволява да те съдя: ако не друго, това поне го знам. Брут е на същото мнение. Ще се държим все едно нищо не се е случвало. — Тя вдигна рамене. — То и нищо не се е случило в крайна сметка.
— Колко мъдра птичка съм отгледал в гнездото си! — зарадва се Цезар и притисна дъщеря си към себе си. От тежката му ръка чак дъхът й секна. — Юлия, няма баща, който да иска повече от дъщеря си. Аз съм благословен човек. Не бих те заменил нито за Минерва, нито за Венера, нито за двете заедно.
Юлия никога не се беше чувствала толкова щастлива, но беше твърде умна, за да заплаче. Мъжете не понасяха жени, които плачат, те харесваха жени, които се смеят и ги карат да се смеят. Да бъдеш мъж беше трудно — толкова спорове и конфликти, че трябва със зъби и нокти да се бориш, толкова врагове, които те дебнат, че непрекъснато трябва да си нащрек. Жена, която дари мъжа с повече любов и радост, може да е сигурна, че и тя ще получи любов. Юлия знаеше, че винаги ще я обграждат с любов. Нали беше дъщеря на Цезар; Аврелия не можеше да я научи на всичко, но някои неща тя сама беше разбрала.
— Тогава да се надявам — каза Цезар, — че Брут няма да ме нападне, щом ме види на улицата.
— Разбира се, че няма! Ако Брут те обвинява, значи обвинява двойно повече майка си.