Сенатът повече не заседава тази година. Което не беше необичайно, тъй като не съществуваше график кога да се свикват събрания. За да се проведе заседание, то трябваше да бъде поискано от действащ магистрат, най-често — от консула, който държи фасциите през въпросния месец. Месецът беше декември, предполагаше се, че начело на държавата стои Антоний Хибрида, но Цицерон изпълняваше функциите вместо него, а той повече политика не желаеше. Пък и от Етрурия не идваха новини, които да разтревожат съня на сенаторите. Да можеше винаги да е така! Ако първият консул се страхуваше от нещо, то беше да не даде нов повод за изява на Цезар. Всеки ден без изключение на Форума се разиграваше една и съща комедия: Метел Непот се опитваше да свали Хибрида от служба, а Катон му налагаше вето. Атик и останалите конници — поддръжници на Цицерон се опитваха всячески да убедят народа в правотата на Сената, но погледите си оставаха все така навъсени и заканителни.
Цицерон обаче беше пренебрегнал един фактор и това беше римската младеж; осиротели за втори път след екзекуцията на втория си баща, Антониите се бяха присъединили окончателно към Клодиевия кръг. При нормални обстоятелства никой на възрастта на Цицерон не би им обърнал внимание, но заговорът на Катилина и неговият печален завършек им бяха помогнали да излязат от сянката на политическата незрялост. Пък и това не бяха хора без влияние! Вярно, никой в първата класа не им обръщаше внимание, но по-нисшите слоеве със сигурност надаваха ухо за приказките им.
Още по-специален случай беше младият Курион. Той беше изключително буен по природа и дори навремето баща му го беше осъдил на домашен арест, за да го ограничи в пиенето, неконтролирания секс и хазарта. Но и това не помогна. Марк Антоний лично помогна на приятеля си да се измъкне от заключения си дом, след което двамата изгубиха тлъсти суми на зарове, напиха се почти до смърт в една долнопробна кръчма и накрая дори започнаха да се целуват. В по-нови времена обаче на Курион се удаваше случай да се докаже и с друго, освен с непростимите си пороци. Той беше доста по-интелигентен от баща си и имаше качества на блестящ оратор. Затова и всеки ден се явяваше на Форума, където създаваше голям шум.
Друг представител на Клодиевия кръг беше Децим Юний Брут Албин, син и наследник на знатна фамилия, която по традиция се противопоставяше на всички популари; Децим Брут Калаик бе сред най-заклетите врагове на братята Гракхи, освен това беше силно обвързан с рода на Семпрониите Тудитан, далечни братовчеди, но вечни противници на Гракхите. Между фамилиите Брут и Тудитан от поколения съществуваха близки приятелски отношения, заради които от младия Децим Брут се очакваше да подкрепя хора като Катул, а не самозабравили се агитатори като Гай Цезар. Но напук на всички Децим Брут също висеше по цял ден на Форума, пригласяше на Метел Непот и шумно аплодираше Цезар всеки път, щом се появеше. Брут Албин се беше превърнал в любимец на простолюдието: изключително интелигентен и способен младеж, който очевидно отхвърляше принципите на добрите люде и освен това… водеше порочен живот!
Колкото до Публий Клодий… Още от процеса срещу весталките преди десет години всички знаеха, че той се е зарекъл да си отмъщава на Катилина. Но ето, че и той всеки ден идваше на площада, заобиколен от клиенти (как се получаваше така, че имаше повече клиенти от големия си брат Апий Клавдий?), и се опитваше да пречи на враговете на Катилина! Най-често Клодий се явяваше под ръка с жена си, което представляваше непростима обида за политическия елит! Жените не стъпваха на Форума, жените нямаха право да слушат какво се говори в народното събрание, те със сигурност не си позволяваха да крещят за или против ораторите, които се изказват от трибуната. Фулвия обаче не се ограничаваше в нищо и очевидно публиката й се радваше: ако не за друго, защото беше внучка на Гай Гракх, който не беше оставил мъжки наследник.
До екзекуцията на втория им баща никой не беше вземал насериозно тримата Антонии. Или по-скоро вземаха ги насериозно само когато ставаше дума за скандали, свързани с жени. Никой от братята не притежаваше интелекта и качествата на Курион, Децим Брут или Клодий, затова пък всички се радваха на едно предимство, което притежаваха по-скоро гладиаторите и колесничарите, а не римските аристократи: груба физическа сила. Марк Антоний имаше навика да ходи по улиците, облечен само с туника, за да видят хората масивните му бицепси и прасци, широките му рамене, плоския му корем и дебелите му като дъбови дървета ръце. Освен това пристягаше плътно туниката си отпред и толкова ясно очертаваше пениса си, че не оставяше и капка съмнение каква е тази издутина под пъпа му. Жените въздишаха и се изчервяваха, а мъжете съжаляваха, че са се родили на този свят. В лице Марк Антоний беше доста грозен. Имаше голям, изкривен като клюн нос, който почти се съединяваше с издадената му напред брадичка, а между двете изпъкналости се показваше малка устица. Очите на Антоний бяха твърде сближени, бузите му — твърде пухкави. Но за сметка на това имаше гъста, начупена светлокестенява коса, а жените разправяха, че е истинско изживяване да го целунеш по устата, без да забелязваш грозния нос или щръкналата брадичка. Накратко, Марк Антоний (а и братята му, но в по-малка степен) нямаше нужда от ораторски талант или словесно изящество: достатъчно му беше да се покаже такъв, какъвто е.