Катул беше чул как Цезар го нарича „крадливия“ и не му беше нужно повече да разпитва, за да разбере какво точно е положението.
— Ще ми платиш скъпо за това, Цезаре! — заканително размаха юмрук той.
— А? — учуди се Цезар и се отдръпна, сякаш се уплаши. — Чувате ли го какво говори, квирити? Аз го разобличавам, задето е ограбил парите на Рим, а той ми се заканва! Хайде, Катуле, защо не си признаеш публично това, което цял Рим знае? Моите обвинения са доказани, във всеки случай много по-убедително от твоите, когато крещя в Сената, че съм бил изменник! Достатъчно е човек просто да погледне голите стени, грозния под, празните постаменти и липсата, на каквито и да е богати дарове в храма на Юпитер, за да се убеди на какво голямо унижение си подложил Великия бог!
Катул не знаеше какво да отговори. Истината беше, че никога не бе и помислял как да обясни пред народа положението си — положението, в което Сула насила го беше вкарал! Народът нямаше никаква представа какви разходи поглъща толкова голяма сграда като храма на Юпитер, която при това се очаква да просъществува със столетия и трябва да бъде солидно изградена. Каквото и да изречеше в своя защита, щеше да прозвучи като лъжа и фалшиво оправдание.
— Римски народе — обърна се Цезар към влюбената в него тълпа, — предлагам да подложим на обсъждане два законопроекта. Единият ще изисква подвеждането на Квинт Лутаций Катул под съдебна отговорност, задето си е присвоил държавни пари, а вторият ще изисква подвеждането му под отговорност заради акт на светотатство!
— Налагам вето върху всякакви обсъждания и на двата законопроекта! — изрева зад него Катон.
Цезар просто вдигна рамене и протегна ръце в жест на безпомощност: човек нищо не може да постигне, щом Катон си е наумил да му налага вето.
— Разпускам заседанието! Вървете си у дома, квирити, и поднесете жертва на Великия бог. Молете се той и занапред да закриля Рим, нищо че смъртните посягат на парите му и нарушават светите обети!
Цезар слезе от трибуната, усмихна се доволно на добрите люде и се запъти по Вия Сакра, наобиколен от стотици недоволни мъже и жени. Очевидно всички настояваха да не се отказва толкова лесно от борбата, напротив, да се постарае Катул да си получи заслуженото.
Бибул изведнъж усети нещо нередно: Катул дишаше тежко и на пресекулки, сякаш не му достигаше въздух. Спусна се да му помага и докато сваляше тогата, за да не му пречи, даде знак на Катон и Ахенобарб да му помогнат. Тримата направиха от тогата носилка, накараха Катул да легне в нея и с помощта на Метел Сципион го понесоха към дома му. Катул беше по-скоро посивял, отколкото посинял, а това беше добър знак. Все пак с облекчение го отнесоха до прага на дома му жив, където го оставиха на легло под грижите на Хортензия. Катул щеше да се оправи… Този път.
— Но колко ли ще успее да издържи занапред? — тюхкаше се Бибул, докато се прибираха по къщите си.
— Трябва да намерим начин да затворим устата на Цезар! — закани се Ахенобарб. — Ако няма друг начин, по-добре да го убием, докато е време!
— Не е ли по-точно да го наречем тъпкач? — попита Гай Пизон, който толкова се уплаши от погледа на Ахенобарб, че избърза да смени темата. Дори човек като него, който не бе особено предпазлив, усети, че наближават съдбоносни събития, от които сам можеше да пострада.
— Цезар да го бута на други? — изсумтя Бибул. — Не и той! Самозваните царе като него не са свикнали да дават, а само да приемат…
— Ето ни пак на същото място — въздъхна Метел Сципион. — Спрете Цезар за това, спрете Цезар за онова, а накрая той пак си продължава.
— Няма да е за дълго — възрази му Бибул, който очевидно имаше нещо предвид. — Едно птиче ми каза, че скоро Метел Непот ще предложи Помпей да бъде повикан обратно от изтока, за да се разправи с Катилина… И че за целта ще трябва да му гласуваме извънреден империум. Представяте ли си! Пълководец, който действа в рамките на Италия, надарен с империум, който го изравнява по правомощия с диктатор!
— И как ще ни помогне това срещу Цезар? — заинтересува се Метел Сципион.
— Непот не може да прокара подобен закон през плебейското събрание, трябват му гласовете на трибутните комиции. Представяте ли си Силан или Мурена да свикат народното събрание, за да гласува извънреден империум на Помпей? Не, ще се наложи заседанието да бъде свикано от Цезар.
— И какво от това?
— Ние ще се погрижим заседанието да бъде съпроводено с насилие. По закон Цезар е отговорен за всяко насилие, извършено по време на свиканото от него заседание, това го пише изрично в лекс Плавция де ви. А нека ти напомня, Сципионе, че аз съм преторът, ръководещ съдилищата за насилие! Дай ми ти на мен по-сгоден случай от този да сложа прът в колелата на Цезар. Че аз за целта не процес, ами процесия при Цербер бих пратил!