Един по един на площадката се наредиха и останалите магистрати, всеки от които сядаше безмълвно на мястото си. Метел Непот умишлено се позабави и се настани в самия край на пейката, на няколко педи от Цезар, с когото се изгледаха. В ръцете си Непот държеше знаменателния си законопроект, с който се изискваше завръщането и преназначаването на Помпей. Градският претор тревожно оглеждаше площада и броеше присъстващите — може би вече три-четири хиляди души. Пространството пред самата трибуна беше запазено за сенаторите, но беше очевидно, че хората, застанали във втората редица, бяха все бивши гладиатори. Забелязваха се и групи младежи, които навярно бяха под командването на Клодий, включително тримата Антонии и останалите буйни глави от Клодиевия кръг. Разбира се, не биваше да се забравя и Фулвия.
Главният ликтор се приближи до стола на Цезар и му подшушна нещо в ухото:
— Милицията вече се събира, Цезаре. Както ти нареди, строил съм ги зад храма, далеч от погледите.
— Добре, действай по своя инициатива, не чакай инструкции.
— Всичко е наред, Цезаре! — окуражи го Метел Непот. — Дочух, че в тълпата имало доста гладиатори, затова и аз доведох хора със себе си.
— Не мисля, че е било разумно от твоя страна, Непоте — въздъхна Цезар. — Последното, от което имаме нужда, е някоя нова война на Форума.
— Че не му ли е времето? — подхвърли Непот. — Колко години вече не сме се въргаляли по площада? Аз самият дори не си спомням хубавите побоища отпреди време.
— Ти определено си решил да бъдеш изгонен от служба по подобаващ начин.
— И още как! Но преди да си тръгна, ми се иска да набия Катон!
Последни дойдоха Катон и Терм. И двамата се качиха по стълбата от страната на Полукс, възседнал боядисания си мраморен кон, пробиха си път между преторите и съучастнически намигнаха на Бибул. Преди Метел Непот да се усети, те го обградиха и го изместиха чак в средата на пейката. До Цезар се озова самият Катон, а Терм се намести до Непот. Бестия понечи да се доближи до Непот от другата страна, но изведнъж се появи и Луций Марий, който се вмъкна между двамата. Метел Непот се оказа наобиколен от враговете си, както и Цезар, на когото Бибул оказа неочакваната чест да седне до него, загърбвайки изненадания Филип.
Двамата консули се споглеждаха притеснено, а преторите, които стояха встрани от политическите борби, съжаляваха, че Далматик не е повдигнал трибуната още три метра нагоре.
Но тъй като нямаше повод събранието да бъде разпуснато, молитвите бяха изчетени, авгуриите подсказаха, че денят е угоден на боговете, и всичко продължи по реда си. Цезар се изказа съвсем накратко, колкото да съобщи, че народният трибун Квинт Цецилий Метел Непот иска да представи на обсъждането на народа свой законопроект.
Метел Непот се изправи от мястото си и разгърна свитъка, който държеше в ръце.
— Квирити, днес сме четвъртият ден от януари, в консулството на Децим Юний Силан и Луций Лициний Мурена! На север от Рим се простира областта Етрурия, а из нея свободно се движи обявеният извън закона Катилина начело на бунтовническа армия! На бойното поле срещу него сме изпратили Гай Антоний Хибрида, начело на войска, поне два пъти по-многобройна от бунтовническите сили на Катилина! Но все още нищо не се случва! Вече близо два месеца, откакто Хибрида напусна Рим, за да се разправи със застаряващите ветерани, които едва се крепят на краката си, но ние продължаваме да чакаме! Рим все така се управлява според изискванията на указа за извънредно положение, докато бившият консул, който командва нашата армия, си сменя превръзките на болния крак!
Непот показа пред всички свитъка със законопроекта си. Изкашля се и веднага се впусна в подробности:
— С този законопроект предлагам римският народ да отнеме върховното командване от Гай Антоний Хибрида и да го лиши от империум! Също така предлагам римският народ да назначи на мястото му на главнокомандващ Гней Помпей Велики! Препоръчвам на римския народ да гласува на Гней Помпей Велики извънреден империум, покриващ цялата територия на Италия без Рим! Освен това препоръчвам Гней Помпей да получи колкото финансови средства, войска и офицери желае, както и да не му се отнемат специалното поръчение и извънредният империум до деня, в който той сам не реши, че е изпълнил своята задача!