— Като говорим за права, всеки народен трибун е в правото си да налага вето — възрази Катон.
— Що за глупак си ти, Катоне! — разгневи се Цезар. — Защо Сула навремето отне правото на вето на такива като теб? Защото ветото не е било създадено, с цел да защитава интересите на малцинството, командващо в Сената! С всяко ново вето, което налагаш, ти обиждаш хилядите граждани, събрали се на Форума, отнемайки им правото да изслушат — мирно и тихо — законите, които им се предлагат, и да гласуват — мирно и тихо — по един или друг начин!
— Мирно и тихо? Мирно и тихо? Не беше моето вето, което наруши мира, Цезаре, а твоите яки момчета!
— Аз не бих си омърсил ръцете с подобна измет!
— Не ти е трябвало! Достатъчно е било да спуснеш нужните разпореждания.
— Катоне, римският народ е суверен — напомни му Цезар, налагайки си с усилие да запази спокойствие, — а не слуга на сенатското съсловие или няма жертва на трибунските безобразия. Ти не служиш на интересите на народа, ти служиш на интересите на шепа сенатори, които си въобразяват, че са пълновластни господари на многомилионна империя! Ти лишаваш народа от неговите права, и то вътре в свещените предели на нашия град! Ти ме караш да се срамувам, Катоне! Ти караш цял Рим да се срамува! Ти караш целия народ да се срамува! Ти караш да се срамуват дори собствените ти господари, които използват твоята наивност, а в същото време тайно се надсмиват зад гърба ти над скромното ти потекло! Смееш да ме наречеш слуга на Помпей? Аз не съм ничий слуга, но ти, Катоне, ти си просто един безволев роб на „добрите люде“ в този Сенат!
— Цезаре — Катон застана пред него, — ти си едно чуждо тяло, заседнало трайно между нас! Ти съчетаваш в себе си всичко, от което аз най-много се гнуся! — Обърна се към смаяните сенатори и протегна към тях ръце в умолителен жест. Кървавите белези по лицето му придаваха вид на варварски жрец, извършващ ужасяващо жертвоприношение. — Назначени отци, този Цезар ще унищожи всички ни! Той ще събори републиката, това винаги съм го предусещал! Не го слушайте какви ги разправя за народа и народните права! Слушайте ме какво ви говоря! Изгонете и него, и неговия съучастник Непот далеч от Рим, нека им бъде забранен подслон и храна в пределите на Италия! Аз ще се погрижа Цезар и Непот да бъдат обвинени в тежките престъпления, които са извършили. Аз ще се постарая двамата да бъдат обявени извън закона!
— Като те слушам, Катоне — отвърна му Метел Непот, — си мисля, че дори насилието на Форума не е чак такова зло, като това да те оставим безнаказано да се шириш и да налагаш безсмисленото си вето на всеки закон, на всяко предложение, на всяка дума!
За втори път през последния месец Катон се остави някой да го хване неподготвен. Без всякакво предупреждение Непот се озова на крачка от него и така го удари, че едва зарасналите рани по лицето му се разтвориха и по лицето му потече кръв.
— Не ме интересува какво ще ми сторите с вашия съкровен Сенатус Консултум! — изкрещя Непот на Силан. — Струва си човек да умре в Тулианума, пък дори само заради удоволствието да удари Катон по грозната мутра!
— Махай се от Рим, върви при господаря си Помпей! — задъхваше се от безсилна ярост Силан. Не можеше да контролира собственото си тяло, камо ли тези разгневени мъже.
— О, аз това и смятам да направя! — подхвърли презрително Непот, обърна гръб на всички и се запъти към изхода. — Пак ще се видим! — закани се той. — Ще се върна, но заедно със зет си Помпей! Кой знае? Може би ще заваря Катилина на власт, а на вас ще ви гледам гробовете, посерковци!
Катон този път не можеше да му отговори, защото се опитваше да избърше кръвта с тогата си.
— Имаш ли повече нужда от мен, консуле? — обърна се невъзмутимо Цезар към Силан. — Доколкото чувам, размириците навън са утихнали, а и ние няма какво повече да си кажем, не е ли така? — Той ледено се усмихна. — Вече си казахме твърде много неща.