— Ти си под подозрение за подстрекателство към насилие, Цезаре — отговори му Силан. — Докато указът за извънредно положение е в сила, на теб ти се отказва участие във всякакви публични прояви, както и изпълнение на служебните ти задължения. — Консулът се обърна към Бибул. — Предлагам, Марк Бибул, да започнеш още от днес подготовката на делото срещу този човек по обвинение в публично насилие.
При тези думи Цезар се засмя.
— Силане, Силане, опитай се да бъдеш поне коректен към закона! Как може тази бълха да ме обвинява в собствения си съд! Ще се наложи Катон да му свърши мръсната работа. А ти знаеш ли какво, Катоне? — закани се той на ранения трибун, чиито сиви очи го стрелкаха над плата на тогата. — Нямаш никакви шансове. Моят боен таран е по-интелигентен от твоята дебела тиква! — Цезар демонстративно дръпна горния край на туниката си и погледна в пазвата си. — Така ли е, бойни таране? — Лукаво се подсмихна и добави: — Да, точно така е, и той е на това мнение. Приятен ден, назначени отци.
— Това ще се запомни, Цезаре! — похвали го Публий Клодий, който подслушваше от външната страна на колоните. — Никога не съм предполагал, че можеш така да се ядосваш.
— Почакай само да влезеш в Сената догодина, Клодий, и ще видиш повече. Няма как да не се ядосам при самото присъствие на Катон и Бибул. — Цезар се спря на площадката пред храма и огледа счупените столове от слонова кост. Форумът беше опустял. — Изглежда, злосторниците са се разотишли.
— Още щом се появи милицията, ентусиазмът им се изпари. — Клодий го поведе към стълбата от страната на Кастор. — Успях все пак да науча нещичко. Били са наети от Бибул. И той е един аматьор…
— Това никак не ме изненадва.
— Направил го е с цел да компрометира теб и Непот. Чака те дело в съда на Бибул — допълни Клодий и махна на Марк Антоний и Фулвия, които бяха седнали под статуята на Гай Марий. Фулвия бършеше кръвта от левия му юмрук.
— О, не беше ли чудесно! — радваше се Антоний, нищо че едното му око почти бе затворено.
— Не, Антоний, не беше чудесно! — сгълча го Цезар.
— Бибул има намерение да съди Цезар според лекс Плавция де ви… в съда, който сам ръководи — обясни Клодий. — Всички обвиниха Цезар и Непот. — Той доволно се ухили. — Нищо чудно, като се има предвид, че начело на държавата стои Силан. Предполагам, че човекът си има причини да не те обича.
Клодий многозначително си затананика една мръсна песничка за измамен и опозорен съпруг.
— Я елате у дома! — подкани ги весело Цезар и плесна Антоний и Фулвия през ръцете. — Не можете да стоите тук, ще дойде милицията и ще ви арестуват. Да не говорим, че всеки момент сенаторите ще се появят. Вече ме обвиниха веднъж, че другарувам с хулигани, ако ме видят с вас, ще ме изгонят от града. И като се има предвид, че Помпей не ми е зет, както на някои други, ще се наложи да гоня Катилина.
Кратката разходка до дома на върховния понтифекс му върна настроението. Докато въвеждаше младите си гости в помещенията, които Фулвия не бе имала честта да посети, Цезар вече беше готов да отвърне на удара с удар.
На другия ден рано сутринта градският претор се яви по служба в трибунала, който му беше отредено да ръководи. Шестимата му ликтори (които вече бяха убедени, че това е най-щедрият и благороден римски магистрат) го чакаха, опрели сноповете си на земята, все едно бяха бойни копия. Масата и столът на Цезар бяха подредени, както той най-много харесваше, екипът от писари и разсилни чакаха заповеди. Тъй като градският претор се занимаваше с предварителни процедури около всяко едно гражданско дело, освен това изслушваше жалбите по дела от криминален характер, пред трибунала вече се бяха събрали хора, дошли да търсят справедливост, и техните адвокати. В мига, в който Цезар даде знак, че е готов за работа, чакащите едва ли не се сбиха кой да се яви пръв: Рим не беше градът, в който хората доброволно се нареждаха на опашка, за каквото и да е. Цезар дори не се опита да въведе ред, просто си избра ищеца с най-плътния глас и му даде думата да говори.
Преди човекът да е изрекъл и няколко думи, пред масата на Цезар се появиха консулските ликтори.
— Гай Юлий Цезар — обяви на всеослушание главният ликтор, докато колегите му избутваха гражданите настрана, — според клаузите на Сенатус Консултум Ултимум над теб лежи забрана да упражняваш длъжността си. Ако обичаш, прекрати незабавно всякаква служебна дейност.
— Какво искаш да кажеш? — Попита адвокатът, който се канеше да представи иска си пред Цезар — не беше човек с име, просто един от многото, които кръжаха по цял ден из Форума в търсене на клиенти. — На мен ми трябва градският претор!