— Първият консул е назначил Квинт Тулий Цицерон да поеме функциите на градския претор — обясни недоволен ликторът.
— Ама аз не искам Квинт Цицерон, искам Гай Цезар! Той е градският претор, освен това не протака делата, както са свикнали останалите! Искам тъжбата ми да бъде разгледана още днес, не след месец или година!
Около трибунала на Цезар се беше скупчила многобройна тълпа, която продължаваше да нараства. Всички зяпачи от Форума се бяха завтекли подир ликторите, освен това се усещаха първите признаци на скандал.
Без да каже нито дума, Цезар стана от мястото си, даде знак на прислужника си да сгъне и да отнесе стола, и се насочи към шестимата си ликтори. С усмивка отиде при всеки от тях поотделно и пусна няколко сребърни монети в шепата му.
— Приберете своите фасции, приятели, и ги занесете в храма на Венера Либитина, където им е съдено да стоят, щом човекът, когото би трябвало да предшестват, умре или бъде свален от длъжност. Съжалявам, че прекарахме твърде кратко време заедно, искрено ви благодаря за внимателното отношение.
След това поговори с писарите и разсилните, като беше приготвил за всеки от тях топли думи и скромна сума пари.
Най-накрая дръпна левия край на сенаторската си тога и с ловки движения я свали от гърба си. Толкова бързо го стори, че дрехата нито за миг не се докосна до земята. Цезар подаде навитата на кълбо тога на прислужника си и го отпрати.
— Моля за извинение — рече Цезар на тълпата, — изглежда, че няма да ми позволят да изпълнявам функциите, за които бях избран от вас. — Не се сдържа и добави: — Налага се да се задоволите с половин претор — Квинт Цицерон.
Квинт Цицерон, наобиколен от собствените си ликтори, наблюдаваше събитията отдалеч и при тези му слова ахна.
— Какво става тук? — попита изведнъж Публий Клодий, който се беше присламчил към зяпачите и си пробиваше път към Цезар.
— Свален съм от длъжност, Публий Клодий.
— Защо?
— Защото ме подозират, че умишлено съм подстрекавал гражданите към насилие по време на вчерашното заседание на народното събрание, което аз бях свикал.
— Не могат да го сторят! — възмути се на глас Клодий. — Най-напред трябва да докажат вината ти пред съда и едва след това могат да те осъдят!
— Не и когато действа Сенатус Консултум Ултимум.
— Какво общо има той с вчерашното събрание?
— Ами то се оказа просто един добър повод — обясни Цезар и напусна поста си.
Той се запъти към Държавния дом, но насъбралото се множество го последва. Квинт Цицерон зае мястото на градския претор, но така и никой не се обърна с молба към него.
И макар Квинт Цицерон цял ден да чакаше някой да потърси услугите му, Форумът не стоеше пуст, ами се пълнеше все повече и повече. Този път не се забелязваха бивши гладиатори, просто голям брой почтени жители на Рим, сред които личаха и някои по-известни физиономии като тези на Клодий, Антониите, Курион, Децим Брут, както и не чак толкова известните Луций Декумий и неговите събратя. Общо взето, представители на различни обществени слоеве — от втората имуществена класа до най-бедните пролетарии — бяха сметнали за нужно да се покажат на площада. Двама от преторите, които бяха натоварени с разглеждането на криминални дела, се поуплашиха от свъсените лица на множеството, решиха, че ауспициите са неблагоприятни и си тръгнаха рано-рано към дома.
Цяла нощ гражданите не благоволиха да се приберат по домовете си. Форумът беше осветен от множество факли и огньове, край които се топлеха чакащите. Жителите на квартала Гермал можеха да се наслаждават на доста величествена гледка, която със сигурност напомняше лагеруваща армия. За пръв път от неуспешния бунт на Сатурнин Форумът беше изпълнен с представители на беднотията. Управляващите имаха случай да се уверят колко много на брой са обикновените граждани на републиката и колко малко в сравнение с тях са сенаторите и магистратите.
Призори Силан, Мурена, Цицерон, Бибул и Луций Ахенобарб се събраха в горния край на весталските стълби и впериха погледи в множеството: на Форума чакаха може би петнайсет хиляди души. Някой от тълпата забеляза петимата, извика на останалите и ги посочи с пръст; като в мощен водовъртеж цялото това море от хора извърна лица към Палатинския хълм и неколцината сенатори инстинктивно отстъпиха назад, изплашени да не се удавят в този бездънен океан. Без да свалят погледи от тях, гражданите в краката им заканително надигнаха ръце и размахаха юмруци.