— Само съдът може да определи дали е подправено. Покажи го.
— Ами…
Всички, които се намираха по това време на Форума, бързаха да се наредят край трибунала на Новий Нигер. Вече целият площад знаеше, че Цезар отново е в беда.
— Луций Ветий, заповядвам ти да покажеш писмото! — не се стърпя и изкрещя Новий Нигер. След това добави нещо изключително глупаво: — Да не би да мислиш, че хора като Гай Цезар не подлежат на отговорност пред този съд само защото имат потекло от хиляда години и множество клиенти? Е, не е така! Ако Гай Цезар е писал собственоръчно на Катилина, то ще бъде съден в този съд и ще получи заслужената си присъда!
— Тогава да отида до вкъщи да взема писмото — заключи Луций Ветий.
Докато Ветий бързаше да донесе писмото, Новий Нигер обяви почивка. От множеството зрители онези, които не бяха твърде заети с обсъждане на случилото се (да се следят перипетиите около политическата кариера на Цезар се бе превърнало в най-голямо удоволствие за любителите на политиката), се пръснаха из околните улици да си купят нещо за хапване и пийване, докато заседателите разчитаха за целта на прислужниците си и мързеливо се изтягаха на столовете си. Новий Нигер отиде да се поразговори с председателя на съдебното жури, предоволен от себе си, задето се сети да обяви парична награда.
Публий Клодий обаче си намери по-сериозна работа. Той се понесе към Курия Хостилия, където заседаваше сенатът, и с няколко мили думи успя да влезе вътре: не беше чак толкова трудно за човек, от когото се очаква по принцип следващата година да надене сенаторска тога.
За своя изненада Клодий установи, че това, което Ветий е говорил на Форума, странно съвпада с изказването на Квинт Курий пред Сената.
— Уверявам те, че съм го чул от самия Катилина! — кълнеше се Курий пред Катон. — Гай Цезар е бил централната фигура в целия заговор. Именно той е бил движещата сила!
Цезар, който седеше на подиума за действащите магистрати, на една-две крачки зад Силан, се надигна на крака.
— Лъжеш, Курий — възрази той най-спокойно. — Всички знаем, че сред почитаемите членове на тази свята институция се намират не един и двама, които държат аз да бъда пропъден за вечни времена от нея. Но, назначени отци, нека ви уверя, че аз никога не съм бил и не съм искал да бъда част от подобна жалка конспирация с неясни цели и съмнителни участници! Който е склонен да вярва на лъжите на този жалък глупак, е още по-голям глупак! Аз, Гай Юлий Цезар, никога няма да падна дотам, че да кроя заговори с алкохолици и долни клюкари. Аз, който цял живот съм се отнасял най-сериозно с обществените си задължения и политическото си достойнство, никога няма да заговорнича с отрепки като Курий. Аз, върховният понтифекс, ще се съглася управлението на Рим да бъде предадено на Катилина? Аз, един Юлий, наследник на самите основатели на Рим, ще допусна градът да бъде оглавен от червеи като Курий и леки жени като Фулвия Нобилиор?
Думите удряха сякаш с камшик по пода на залата и никой не смееше да се обади.
— Аз отдавна съм свикнал с мисълта, че политиката представлява едно безкрайно хвърляне на кал по противника — продължи да нарежда със своя спокоен, но болезнено назидателен тон Цезар. — Но не си мислете, че ще стоя със скръстени ръце, когато някои плащат на несретници като Курий, за да опетнят моето име с една жалка афера, в която и насила не биха могли да ме вкарат! Защото на този човек със сигурност се плаща да лъже! И когато науча кой точно му плаща, сенатори, ще го накарам скъпо да си плати и на мен! Вижте се, наредили сте се като кокошки в курник и жадно слушате какво ще ви изкукурига петелът, сиреч клеветникът, който уж ви обяснява тайните на една грозна конспирация. Но не осъзнавате, че всъщност други кокошки, по-наперени от останалите, просто са си наумили да съсипят мен и доброто ми име! Наумили си да ме лишат от достойнството ми! — Цезар направи малка пауза и подчерта: — Без своето достойнство аз съм за никъде. Ето защо ви се заричам най-тържествено: не се опитвайте да петните името ми и да ме лишавате от достойнството ми! За да го защитя, аз бих преобърнал тази зала нагоре с краката! За да се защитя, бих качил планината Пелион върху Оса и бих откраднал гръмотевиците на Зевс, за да ви изпепеля до един! Не ме предизвиквайте, назначени отци, защото аз не съм Катилина! Ако аз наистина бях заговорничил против вас, отдавна да съм ви погребал!
Цезар се обърна към Цицерон:
— Марк Тулий Цицерон, за последен път те питам: аз оказах ли ти съдействие при разкриването на заговора?