— Аз пък си мисля — погали го Сервилия по крака, — че твоят характер е особен, Цезаре. Повечето мъже се оставят яростта да ги заслепява, докато в подобни ситуации ти мислиш дори по-трезво от обикновено. Това е една от причините да те обичам. И аз съм същата.
— Глупости — възрази той. — Ти си хладнокръвна жена, Сервилия, но се отдаваш на силни чувства. Мислиш, че разсъждаваш трезво, когато те предизвикат, но в действителност се подчиняваш на чувствата си. Някой ден ще се опиташ да постигнеш една или друга цел, но когато я постигнеш, ще разбереш всички ужасни последици. Трябва да се стремиш само към това, което е наистина необходимо, и да не продължаваш нито стъпка нататък. Накарай целия свят да трепери от страх пред теб, а след това покажи, че си справедлива и милостива. На враговете ти винаги ще им е трудно да постъпят по същия начин.
— Ще ми се ти да беше бащата на Брут.
— Ако аз бяха баща на Брут, той нямаше да е Брут.
— Точно това имам предвид.
— Остави го на мира, Сервилия. Дай му повече свобода. Щом се появиш, той започва да трепери като заек, а иначе не е слабохарактерен. Е, не бих казал, че има лъвско сърце, но може би е като вълк или лисица. Защо гледаш на него като на заек?
— Юлия вече е на четиринайсет — опита се да смени темата Сервилия.
— Да. Трябва да пратя на Брут благодарности за хубавия подарък. Тя много го хареса.
Любовницата му се надигна от изненада.
— Кое, ръкописа на Платон?
— А, ти май си мислила, че това е неподходящ подарък? — Цезар се усмихна и я ощипа със същата злост както тя него. — Аз й подарих перли и тя се зарадва. Но не колкото на Платон.
— Да не ревнуваш?
Този път той се засмя.
— Ревността — обясни — е проклятие. Тя разяжда човека отвътре. Не, Сервилия, аз мога да изпитвам много чувства, но не и ревност. Напротив, бях щастлив заради дъщеря си, за което дължа благодарности на сина ти. Следващия път ще й подаря ръкопис на някой философ. — В очите му заиграха лукави искрици. — Философите и без това са доста по-евтини от перлите.
— Брут знае да пази имуществото си.
— Чудесно от страна на най-богатия човек в Рим — съгласи се Цезар.
Марк Крас се завърна в Рим след дълго отсъствие. Беше прекарал доста време да наблюдава различните дейности, от които печелеше пари, и се прибра точно в деня след паметните събития от Форума. Личеше си, че е променил мнението си за Цезар.
— Макар самият аз да не съжалявам, че си намерих оправдание да напусна Рим след обвиненията, произнесени по мой адрес от Тарквиний — обясняваше той. — Съгласен съм, че представлението е било доста зрелищно и все пак аз предпочитам друга тактика. Ти, Цезаре, се вкопчваш в гърлото на врага като куче. А аз бавно и търпеливо чакам кога ще ми оголи гърба си да го пронижа с рогата си.
— Е, ти винаги си знаел да мушкаш.
— Естествено.
— Това върши добра работа. Само глупак ще тръгне да се бори с теб, Марк.
— Само глупак ще тръгне да се бори с теб, Гай. — Крас многозначително се покашля. — Колко ли са нараснали дълговете ти?
Цезар свъси вежди.
— Освен майка ми, само ти би трябвало да знаеш. Но ако толкова държиш да чуеш цифрата: около две хиляди таланта. Петдесет милиона сестерции.
— Знам колко сестерции има в две хиляди таланта — подсмихна се Крас.
— Накъде биеш, Марк?
— Ще ти е нужно да ти се падне доста богата провинция догодина. Няма да ти позволят да нагласиш жребия, ти си доста спорна личност, за да ти имат доверие. Да не говорим, че Катон ще дебне като хрътка, дали няма да се издадеш. За да съм искрен с теб, Гай, не виждам как ще се справиш дори жребият да е в твоя полза. Навсякъде цари мир! Великият успокои духовете на изток. Африка не представлява опасност още… Още от времето на Югурта, като се замисля. Двете Испании още мизерстват заради изтощителната война срещу Серторий, галите нямат какво да ти предложат.
— А Сицилия, Сардиния и Корсика дори не си струва да се споменават — продължи мисълта му Цезар.
— Именно.
— Да не си чул някой да иска да ме съди заради дългове?