Понеже Ватиний Старши се беше оженил сравнително рано, младият Публий Ватиний нямаше какво толкова да търси у дома, освен това недъзите му не му позволяваха волен живот сред природата. Баща му привлече по-далечните си роднини към лозарството и финансовите дела, а сина си прати в Рим със задачата да се сдобие с благородно име.
Политическите размирици и масовите размествания на обществените пластове, които последваха Съюзническата война, създадоха обстоятелства, които доведоха новозабогателите фамилии — а такива имаше немалко — до положение на клиенти без патрон. Макар че всеки предприемчив сенатор или състоятелен конник си търсеше нови клиенти, мнозина перспективни личности оставаха незабелязани. Това се случи и със семейството на Ватиниите. И така нещата продължиха до деня, в който Публий Ватиний, двайсет и пет годишен, се озова в Рим. След като си намери подходящо жилище на Палатинския хълм, той се огледа най-напред за подходящ патрон. Изборът му падна на Цезар, което само по себе си е показателно за качествата и склонностите му. На теория най-старшият представител на клана беше Луций Цезар, но Публий Ватиний отиде при братовчед му Гай: непогрешимият му нюх подсказваше, че именно Гай Цезар е човекът с влияние в обществото.
Разбира се, Гай Цезар много бе харесал новия си познат и незабавно го привлече към кръга на най-ценните си клиенти. Това означаваше, че кариерата на Ватиний на Форума щеше да се развие по възможно най-благоприятен начин. Освен това Цезар побърза да намери съпруга на Публий Ватиний, защото както самият Ватиний обясняваше, краката му можело и да не го държат добре, но на онова, дето висяло помежду им, нищо му нямало.
Изборът на Цезар падна върху най-голямото дете на братовчедка му Юлия Антония — нейната единствена дъщеря, Антония Кретика. Невестата нямаше никаква зестра, но пък принадлежеше към знатните римски фамилии и можеше да осигури на съпруга си публична кариера и достъп до висшата аристокрация. За нещастие Антония Кретика не привличаше мъжете с физика и с интелект; майка й сякаш изобщо бе забравила за нея, до такава степен беше обсебена от тримата си синове, а няма да е чудно, ако и размерите на Антония притесняваха родителите й. Тя беше метър и осемдесет висока, а раменете й бяха широки като на братята й. И ако природата я беше надарила с огромен гръден кош, бе забравила да й даде и гърди. Както у братята й, така и при Антония носът и брадичката упорито се опитваха да се срещнат, а вратът й беше като на гладиатор.
Дали всичко това не притесни сакатия и дребен на ръст Публий Ватиний? Ни най-малко! В годината, в която Цезар служеше като едил, той се ожени за Антония Кретика, сякаш цял живот беше мечтал за нея, и скоро им се родиха момче и момиче. Ватиний обичаше едрата си и грозна жена и понасяше с присъщото си чувство за хумор ироничните забележки, които често го преследваха на Форума.
— Вие просто сте позеленели от завист — смееше се той на зложелателите си. — Колко от вас могат да изкачат най-високата планина в цяла Италия, без да мърдат от леглото си? Истина ви казвам, когато достигна върха, триумфът, който ме изпълва, е равен на онова, което изпълва нея!
В годината, когато консул беше Цицерон, Ватиний беше избран за квестор и влезе в Сената. Той беше събрал най-малко гласове от двайсетте избраници, което не учудваше никого предвид неизвестния му произход, а жребият пожела да наглежда всички италийски пристанища без Остия и Брундизий, които си имаха отделни квестори. Пратиха го най-напред в Путеоли, за да предотврати незаконен износ на злато и сребро, и се справи доста добре. Затова и бившият претор Гай Косконий, назначен за управител на Далечна Испания, повика Публий Ватиний за легат.
Ватиний още се намираше в Рим и чакаше Косконий да потегли за провинцията си, когато Антония Кретика загина на Валериевия път. Беше взела децата, за да погостуват на дядо и баба в Алба Фуценция, но на връщане колата се преобърнала и паднала в някаква пропаст.
— Опитай се да погледнеш на нещата от добрата страна, Ватиний! — окуражаваше го Цезар, без да знае как да му помогне. — Децата са били в друга каруца, и двете са живи и здрави.
— Да, но нея я няма! — плачеше Ватиний. — Ох, Цезаре, как ще живея занапред?
— Ще отидеш в Испания и ще се занимаваш със задълженията си — обясни патронът му. — Това е съдба, Ватиний. Аз също заминах за Испания, когато обичната ми съпруга умря, така се спасих. — Цезар се изправи, за да налее още една чаша вино на клиента си. — Как смяташ да постъпиш с децата? Предпочиташ да заминат в Алба Фуценция при родителите ти или да останат в Рим?