— По-добре да си стоят в Рим — каза Ватиний и избърса сълзите си. — Но за тях трябва да се грижи някой роднина, а аз роднини в Рим нямам.
— Тук е Юлия Антония, която също им е баба. Не е най-мъдрата жена на света, но ще се справи с двете. Пък така и тя ще има какво да прави.
— Тогава ти ще се погрижиш.
— И аз така мисля. Поне на първо време, докато ти си в Испания. Когато се прибереш, мисля, че ще е най-добре пак да се ожениш. Не, не, не искам да поставям под въпрос скръбта ти, Ватиний. Никой няма да замести жена ти. Но децата ти се нуждаят от майчина грижа, а за теб ще е най-добре да си намериш нова съпруга, като направиш деца и на нея. За твое щастие можеш да си позволиш голямо семейство.
— Ти не направи деца на втората си съпруга.
— Така е, ама аз не се задържам много у дома. Докато ти си домосед, отдавна съм го забелязал. Освен това можеш да се разбираш с жена, която не отговаря на умствените ти качества. Навярно повечето мъже са така. Само аз не мога. — Цезар потупа Ватиний по рамото. — Заминавай за Испания и остани там до другата зима. Ако можеш, иди на война. Косконий не е добър във военното дело, иначе нямаше да си взема легат. Освен това искам да научиш каквото можеш за положението на северозапад.
— Както желаеш. — Ватиний се изправи. — Прав си, разбира се, ще се оженя втори път. Ти ще се погрижиш ли да ми намериш някоя?
— Естествено.
Скоро след това пристигна писмо от Помпей Велики, писано след пристигането на Метел Непот в свитата на големия пълководец.
Моите главоболия с евреите продължават, Цезаре! Последния път, когато ти писах, възнамерявах да се срещна с двамата синове на старата царица в Дамаск. Така и стана миналата пролет. Хиркан ми направи впечатление на по-подходящ управник от Аристобул, не исках двамата да знаят кого фаворизирам, преди да съм се разправил окончателно с цар Арета Набатейски. Затова изпратих братята в Юдея с настоятелното желание да не нарушават мира, докато не са научили решението ми — не исках губещият брат да интригантства зад гърба ми, докато аз воювам срещу Петра.
Но Аристобул явно се е досетил накъде духа вятърът и че изборът ми е паднал върху Хиркан. Затова решил да се готви за война. Не е много хитро от негова страна, но предполагам, че още не е могъл да ме оцени по достойнство. Аз отложих експедицията срещу Петра и потеглих към Йерусалим. Обсадих града, който е доста добре укрепен и се намира на недостъпно място — край него има каменисти долини, а градът стои на високото.
Още щом Аристобул зърна моята великолепна римска армия, разположена на лагер на близките хълмове, веднага прати вест, че се предава. Пристигна лично в лагера, придружен от няколко магарета, натоварени със злато. Много мило, че се е сетил за мен, казах му, но явно не е разбирал, че е провалил военните ми планове и е струвал на римската държава доста по-голяма сума от тази, която ми предлагаше като компенсация. Разбира се, бях готов всичко да му простя, стига той да заплати разходите по моя поход до Йерусалим. Така, обясних му аз, няма да се наложи да плячкосвам целия град, за да заплатя на войниците си. Той естествено беше щастлив да ми услужи, с каквото може.
Пратих Авъл Габиний да събере парите и да заповяда на евреите да отворят вратите, но поддръжниците на Аристобул решили да се съпротивляват. Така и не пожелаха да отворят портите пред Габиний и за да съм сигурен, че ме предизвикват, извършиха някои доста грозни деяния на крепостната стена. Аз задържах Аристобул и подкарах войската към града. Градът се предаде, но не и онази, най-високата му част, която най-добре да наречем цитадела. Вътре се бяха барикадирали няколко хиляди герои, които отказваха да се предадат. Крепостта не беше лесна за превземане, а аз никога не съм обичал дългите обсади. Все пак нуждаеха се от урок и аз им го дадох. Издържаха три месеца, накрая на мен ми омръзна и превзех цитаделата с щурм. Пръв на крепостната стена се качи Фауст Сула, истински син на баща си! Добро момче. Имам намерение да го оженя за дъщеря си, щом се приберем в Рим: тя вече ще е навършила годините. Представяш ли си: синът на Сула да стане мой зет! Като че ли съм успял да се издигна в обществото.
Храмът беше интересно място, никак не прилича на нашите. В него няма статуи и когато си вътре, имаш усещането, че стените мърморят. Направо ми настръхна кожата! Леней и Теофан (Варон ужасно ми липсва) искаха да минат зад завесата, която криела, както евреите се изразяват, Светая Светих. Габиний и неколцина други също твърдяха, че сигурно има много злато. Е, аз помислих над въпроса, Цезаре, но в крайна сметка отказах. Нито аз стъпих зад завесата, нито позволих на друг да стъпи. Вече бях опознал евреите. Много странен народ. И при тях като при нас религията е неотделна част от държавата, но пък и нещата не са съвсем като при нас. Ако питаш мене, това са си просто религиозни фанатици. Затова дадох заповеди никой да не обижда вярата им, от простите войници до висшите офицери. Защо да буним гнездото на осите, когато целта ми е да установя мир и спокойствие из цяла Сирия? Най-добре да командваме царе — клиенти, без да погазваме обичаите и да накърняваме традициите им. Всяка страна на този свят си има своите традиции.