Сервилия и Марк Крас се оказаха прави: след онзи запомнящ се ден на Форума Цезар продължи своя мандат на градски претор при завидно спокойствие. Един по един останалите съмишленици на Катилина бяха осъдени, нищо че начело на специалния съд вече не стоеше Луций Новий Нигер. След известни дебати сенатът реши изобщо да премахне съда и да прехвърли въпросните дела на Бибул. Само петимата първи заподозрени чуха присъдите си в специалното съдилище, като трябваше да напуснат страната завинаги и да се разделят с имуществото си.
Както Цезар научи от Крас, Цицерон най-после се сдобил с мечтания нов дом. Най-богатият от всички заговорници — Публий Сула — така и не бе назован публично по име. Повечето римляни знаеха обаче, че ако в заговора е бил замесен Автроний, значи е участвал и Публий Сула. Племенник на диктатора, зет на Помпей, Публий Сула беше наследил огромно състояние, но не и политическата мъдрост на чичо си и инстинкта му за самосъхранение. За разлика от останалите той не се беше включил в заговора, с цел да увеличи богатствата си; беше го направил единствено от приятелски чувства и от скука.
— Поискал е Цицерон да го защитава — хилеше се Крас. — Представяш ли си в какво положение се оказва нашият Цицерон.
— Само в случай, че се съгласи.
— О, ама той вече се е съгласил, Гай.
— Откъде знаеш?
— Защото нашето грозно пате, бившият консул, дойде да ме навести. Изведнъж се оказал достатъчно богат, за да откупи къщата ми. Или поне разправя, че очаквал да събере скоро парите.
— Аха! И колко му поиска?
— Пет милиона.
Цезар се облегна на стола и тъжно поклати глава.
— Знаеш ли, Марк, ти си просто един заклет спекулант с недвижими имоти. Колкото пъти построиш дом за жена си и децата, се кълнеш пред всички богове, че ще остане за тях, докато някой ден не дойде някой, който ти предлага тлъста печалба, и хоп, с жената и децата оставате на улицата, докато построиш следващата къща!
— Аз доста пари похарчих покрай тази — оправда се Крас.
— Едва ли чак пет милиона!
— Е, не съвсем — призна той. — В интерес на истината Тертула не е толкова привързана към дома, на нея мястото не й харесва напоследък. Сега ще купя един терен в Гермал, само че от страната на Големия цирк — в съседство с двореца, в който Хортензий си гледа декоративните рибки.
— И как така Тертула изведнъж престана да харесва къщата? — попита недоверчиво Цезар.
— Ами нали навремето тя принадлежеше на Марк Ливий Друз.
— Знам. Знам също, че Друз е бил заклан насред атрия си.
— Там има нещо! — прошепна Крас.
— Затова дай да я пробутаме на Цицерон и Теренция, а? — Цезар се засмя. — Още навремето ти обяснявах, че не е подходящо да я облицоваш в черен мрамор, така мрачните кътчета стават повече. И като знам колко малко плащаш на прислугата си, Марк, обзалагам се, че някои от робите са свикнали да се забавляват, като стенат и въздишат из сенките. Убеден съм също така, че щом се преместиш, злите духове ще замлъкнат веднага. А може би ще замлъкнат още сега, ако увеличиш надниците.
Крас обаче се върна на темата за Цицерон и Публий Сула.
— По всичко изглежда, че Публий Сула се е съгласил да „заеме“ цялата сума на Цицерон, ако приеме да го защитава.
— И ако го измъкне — допълни Цезар.
— О, това няма да е трудно! — Този път Крас се засмя, което рядко се случваше. — Да го беше чул само! Решил е да пренапише цялата история на своето консулство. Спомняш ли си онези заседания през септември, октомври и ноември? Когато Публий Сула седеше неотлъчно до Катилина и шумно го подкрепяше? Спред Цицерон човекът до Катилина изобщо не бил Публий Сула, ами Спинтер, който си бил нахлузил восъчната маска на Сула!
— Надявам се, се шегуваш.
— И да, и не. Цицерон се опитва да убеди всички ни, че точно по това време Публий Сула бил прекарвал времето си в Помпей, където имал важни семейни дела! Почти не се бе появявал в Рим, представяш ли си?
— Прав си, най-вероятно е бил Спинтер с восъчна маска.
— Във всеки случай Цицерон ще успее да убеди съда в това.