Онези части от така наречения октомврийски кон, които бяха отнасяни най-напред в Регията, за да изтече кръвта върху олтара, а след това ги връщаха при свещеното огнище на Веста, включваха конските гениталии заедно с опашката и сфинктера на ануса. След края на церемонията ги накълцваха, смилаха ги и ги смесваха с остатъците от кръвта, за да ги изгорят; пепелта се използваше по време на един весталски празник през април — така наречените парилии.
— Прабаба ми ме е учила — отговори с плътния си глас Корнелия Мерула, който също заплашваше да заприлича на Катоновия.
— А тя как може да знае, след като не е била весталка?
— Ти — тросна се момиченцето, — нямаш право да живееш в този дом, затова и аз не съм длъжна да ти отговарям.
— Искаш ли да те пратя обратно при прабаба ти?
— Не можеш да го сториш, аз вече съм весталка.
— Мога да го сторя и ще го направя, ако не отговаряш на въпросите ми.
Тя обаче не се уплаши и отвърна:
— Мога да бъда изгонена от ордена само ако ме признаят за виновна в съда.
— Готов адвокат! Но не си права, Корнелия. Законите са мъдри, затова винаги оставят вратичка на случайните черни птички, попаднали по погрешка тук, да напуснат кафеза. Ти можеш да бъдеш отпратена у дома — стрелна я с леден поглед Цезар. — Моля те, не ме карай да се ядосвам. Просто вярвай какво ти казвам. Прабаба ти няма да се зарадва, ако те обявим за неподходяща и те върнем позорно у дома.
— Не ти вярвам — настоя Корнелия.
Цезар скочи на крака.
— Ще ми повярваш, щом те заведа у дома! — Обърна се към Фабия, която не знаеше как да реагира. — Фабия, събирай багажа й и да я връщаме.
В този миг пролича разликата между седемгодишната Корнелия Мерула и възрастния Катон.
— Ще отговарям на въпросите ти, върховни понтифексе — призна се тя за победена.
На Цезар му идеше да я прегърне, но, разбира се, не можеше да си го позволи, дори да не ставаше дума за толкова своенравно дете. На седем или на двайсет и седем тя си оставаше весталка и никой не можеше да я прегръща.
— Твърдиш, че съм нямал право да живея тук. Какво искаш да кажеш, Корнелия?
— Така казва прабаба ми.
— Всичко ли, което казва прабаба ти, е истина?
Сивите очи се ококориха от ужас.
— Да, разбира се!
— И прабаба ти казвала ли ти е защо нямам право да съм в тази къща? Или просто така си е говорела? — попита строго Цезар.
— Просто така казваше.
— Аз имам право да съм в тази къща. Аз съм законно избраният върховен понтифекс.
— Ти си Фламен Диалис — напомни му Корнелия.
— Аз бях Фламен Диалис, но отдавна. Бях назначен на мястото на прадядо ти. Но след това се откриха нередности около освещаването ми в длъжност и затова всички понтифекси и авгури решиха, че не мога да продължа да бъда Фламен Диалис.
— Но ти все още си Фламен Диалис!
— „Господарю“ — напомни й любезно Цезар. — Аз съм твой господар, черна птичке, затова ще се държиш възпитано и ще ме наричаш „господарю“.
— Нека бъде „господарю“.
— Аз не съм Фламен Диалис.
— Напротив, си! Господарю.
— Защо?
— Защото — отговори победоносно Корнелия Мерула — няма друг Фламен Диалис!
— Още едно решение на понтифексите и авгурите, черна птичке. Аз не съм Фламен Диалис, но всички решиха да не се назначава друг на мое място, докато съм жив. За да бъдат нашите отношения с Великия бог напълно изчистени.
— Така ли?
— Ела тук, Корнелия.
Тя заобиколи с нежелание масата между тях и застана на две стъпки от стола му.
— Подай си ръцете.
Момичето изведнъж пребледня; Цезар опозна доста по-добре мистичната прабаба, щом видя как малката Мерула му поднесе ръцете си, все едно очаква той да я удари.
Цезар хвана ръцете й.
— Мисля, че е крайно време да свикнеш да живееш без прабаба си. Ти си се обрекла на ордена на римските весталки, преминала си от ръцете на прабаба си в моите. Пипни ръцете ми, Корнелия, искам да ги усетиш.
Тя срамежливо и дори страхливо се подчини. „Колко тъжно — мислеше си Цезар, — че до осмата си година тя никога не е била прегръщана или целувана нито от баща си, нито от някой по-голям брат или роднина.“ Сегашният й наставник трябваше да спазва свещените закони и да пази възможно най-голяма дистанция. Понякога Рим се превръщаше в мащеха за децата си.